Посредник между възвишеното и битовото
Проф.д-р Иван Славов

Отдавна не бях преживял по-голама изненада от прочита на "Биобиблиографията" на доц. д-р Любомир Стойков. Пресечна точка между нашите две биографии бе времето на неговото следване в журналистическия факултет, където водех семинарните занимания по философии със студентите. Още тогава Л. Стойков се открояваше с изключителната си любознателност, интереси към изкуството и усет към публицистиката. По това време бях написал книгата си "Кичът" (1977), която предизвика отзвук, надхвърлящ моите очаквания. Още същата година бе организирана първата изложба "Кичът в нашето общество" в рамките на поредния фестивал на хумора и сатирата в Габрово. Л. Стойков бе неотстъпно с мене през този период, така че съвсем неусетно общуването ни прерастна в истинско приятелство и сътрудничество. То се изразяваше не само с мои преценки за негови дебютни публикации, но и обсъждания по взаимно интересуващи ни проблеми. Той ми помагаше с материали, свързани с мои теми, изказваше полезни мнения, така че в определен смисъл взаимно се допълвахме.

Познавам ранните публикации на Любомир Стойков, отзивчивостта му като рецензент и критик, лектор и консултант. Хронологично погледнато "Биобиблиографиата" очертава траекторията на неговите интереси: от кратките статии, свързани с неговото военно-шоклническо битие в Плевен, през някои екологични теми, следвани от по-широк обхват от хуманистиката - човекът като характер, култура, манталитет, поведение, възпитание и отношението му към комплекса изкуство-красота-мода. Кратките, интересни, често епизодични бележки, отзвуци, мнения върху последната проблематика неусетно прераснаха в доминантна в изследванията и публикациите на Л. Стойков. Първата му книга "Чаровната диктаторка" (1982) бе категорично документиране на една пожизнена претенция и страст - проникване и разкриване тайната на модата. С някои изключения, нашата литература бе повече от оскъдна по тази проблематика. Да се пише и акцентува за този феномен - модата в социалистическото общество, не бе особено изгодно. Нещо повече. С присъщия му консервпизъм и подозрителност към всичко ново, екстравагантно, оригинално, неконвенционално, той гледаше на модата като нездраво увлечение и снобизъм. Не можеше под никакъв претекст да се допусне поразголването на женското тяло, будещите еротични асоциации пластична походка на манекенките върху подиума, ярките багросъчетания на платовете, капризите на дизайнерите, въобще всякакви "отклонения от здравия комунистически вкус и марал".

Думите "модно", "модерен", "авангарден" бяха инкриминирани или допускани с уговорки. Така че, без да става въпрос за особено голям риск все пак фиксирането на интереса на даден автор върху модата будеше съмнения относно неговите възгледи и манталитет. В идеологическата сфера опорните и отричани от официалната идеология книги и публикации се квалифицираха като "идеологическа диверсия", а увлеченията по всичко модно - като "ерозиране" на комунистическите ценности и подмяната им с "ерзаци" от Запад!

Но след програмното си самопредставяне с "Чаровната диктаторка" Любомир Стойков вече определи профила си на теоретик и популяризатор на модата. Серията прояви в неговата творческа дейност - нови публикации, телевизионни участия, журиране, отзиви за ревюта и пр. още не подсказваха какъв потенциал се трупа с времето. Повечето читатели и почитатели на Л. Стойков, в това число и аз самият, дори се страхувахме, че проявите му, свързани с модата, ще се банализират, ще се стигне до самоповторение и изчерпване. Същевременно не се очертаваше никакво сериозно съперничество на неговата вече водеща роля в областта на модата и нейното изследване.

Истинският скок той направи с рисковано смелото, но изключително плодотворно насочване към истинската Мека на модата - Запада, и особено неоспоримата столица на световната мода Париж. Само Любомир Стойков си знае през какви перипетии е минал и колко усилия са му били нужни, за да бъде най-напред допуснат, после приет, а накрая адмириран от именити дизайнери, крупни познавачи и ценители на модата, със световно знаменити манекенки, въобще с елита на главозамайващия космос на фината, луксозна, често ексцентрична до предизвикателство и изпитание на вкуса мода.

Тези втурвания навън, професионалните, даже задушевни контакти с въпросния елит позволи на Л. Стойков да заснеме поредица великолепни филми, излъчвани по телевизията при огромен интерес от страна на зажаднялата за истински авангардната мода българска публика. Ако има наистина културна сфера, редовно подхранвана с най-новото, будеща тръпка на възхита, изненада, а понякога на недоумение (когато предизвикателствата са драстични от страна на дизайнери и манекени), това е модата в облеклото. Едва ли има друга рубрика в програмите на Нова телевизиа с по-масова аудитория от тази, която поддържа Л. Стойков "От игла до конец"!

Паралелно с това като доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация и Университета за национално и световно стопанство, Любомир Стойков развива и разкрива таланта си с публикации, свързани със съвсем друга специфика. Плод на това са книгите "Българската реклама" /в съавторство с Г. Гроздев/, "Фирмена култура и комуникация" и др. Оттук нататък в неговото амплоа влизат толкова разнообразни теми, че тяхното систематизиране в предлаганата "Биобиблиография" направо смайва и поставя на разискване един колкото актуален, толкова и класически въпрос за тясната специализация и популярността на изложение, между строгата компетентност и дилетантизма.

Навремето френският социолог А. Мол въведе термина "мозаична култура", имайки предвид неудържимо нарастващата роля на масмедиите в облика на културата и начините на нейното възприемане. Както навремето класицизмът в изобразителното изкуство отстъпва на суверенното си значение. Използването на различни техники, технологии, междуотрасловите науки и формирането на редица нови техни разклонения промениха идеята за монолитност, завършеност, цялостност на изследванията. Евристиката, екстраполирането, дръзките до абсурдност хипотези не срещат съпротива каквато биха им оказали в миналото достолепните академици с перуки на главата. Те провокират знанието, променят ситуациите, въобще динамизират света, космополитизират вкусовете и нагласата на сетивата.

От тази гледна точка "Биобиблиографията" на Любомир Стойков разкрива представител на този тип действено знание, фиксирано често в съвършено кратки, писани експромт бележки, реплики, есета, мнения, импровизации. Но цялостното въздействие по принципите на "мозаичната култура" е по-сугестивно, отколкото сериозния трактат върху модата. Милионите интересуващи се от нейното състояние и развитие очакват поредните й визуални преображения, а не кой изследовател доколко е разкрил дискретни нюанси от същността й. При това Любомир Стойков, благодарение на честите посещения в разни световни центрове на модата, срещите с диригентите на нейното развитие и с блестящи манекени, олицетворяващи в даден отрязък от времето женската красота в нейните кулминации, непрекъснато разширява и обогатява спектъра на своите прояви. Ето защо, не са нито случайни, нито незаслужени множеството признания и награди, които вече той е получил за многостранната си дейност. Тя трудно се побира в рамките на четвърт век интензивно търсене, шлифоване и осъществяване. Колко кратьк, но изразителен е този пьт от дописката "Браво войнико!" от младежа с пагони на школник, до великолепната поредица филми в предаването "От игла до конец", колоритните в кратки характерни портрети на видни личности с оглед техния вкус и облекло, до проникновената макар и кратка монография за художника Ставри Kaлинов.

А за какво друго свидетелстват многобройните позовавания - цитати от публикациите и другите прояви на Любомир Стойков, освен за безспорно признание, че наистина е доайена в научното и популярното разкриване на модата. И ако някой интелектуалец системно, навременно и умело ни приобщава без прекъсване към един от еталоните на висшата култура на Запад - МОДАТА - това безспорно е Любомир Стойков. Тъкмо поради това издаването на неговата "Биобиблиография" е приятна изненада за множеството му почитатели и принос към по-интимното опознаване на многостранната му творческа личност.

Написано на 18 май 1999 година за "Биобиблиография на Любомир Стойков" - автор-съставител Силвия Къдрева. Изд. Народна библиотека '"Св. св. "Кирил и Методий".