Любомир Стойков или правото да си модерен
Проф. д-р Андрей Пантев

Някога един общогермански военен теоретик бе внедрил максимата, че войникът трябва да се страхува повече от командуващия си офицер, отколкото от противника! Допълнена с руски романтичен авторитаризъм, тази пруско-славянска симбиоза бе разпространена в науката, културата и изкуството по начин и в степени, които още не сигнализират, че са лесно унищожими. Казано по друг начин, още в детските ни представи ученият е по правило много важен и навъсен мъж, който колкото по намръщено изглежда и говори, толкова е по-мъдър, убедителен и респектиращ. Бавното преодоляване на това внедрено през поколенията възприемане се натъква на всевъзможни бариери и предразсъдъци, един от които е, че красноречието, естетиката, хуморът и академизмът трудно вървят ръка за ръка. Именно поради това всяко дръзко отклонение от тези клишета заслужава уважение не само като милостиво поощрениe към различието, но и като начало, изискващо не само познания, но и способности от по-широк тематичен спектър.

Тъкмо такъв облик придоби ярката поява на Любомир Стойков в нашето всекидневие, чиято разнолика дейност трудно подлежи на еднократна дефиниция, защото в такъв случай все нещо от нея ще бъде незаслужено пренебрегнато като качество. Кой е той? Учен, преминал конвенционалните зони на университетска кариера, агресивен, в добрия смисъл на тази дума, журналист, преподавател с привлекателност, обяснима не само с външност, всеизвестен познавач на състоянието и тенденциите на световната мода, телевизионна звезда или онзи добър пощенски гълъб, който ни носи новини от бъдещето на света на дрехите? Всичко поотделно и всичко заедно!

Ние неволно, но често забравяме, че самото понятие мода не е израз само на шев, кройка, тъкан и изящество на онзи, който ги изобретява, показва или коментира. Тъкмо тази дума кореспондира с термина "модерност" - най-оспорваният, най-употребяваният и най-многозначният термин в нашия свят, който горделиво се самоопределя като модерен. Дали конструирането на определен стил в модата е естетическа самоцел на отегчени аристократи и екстравагантни богаташи? Нека напомня, че едно от утвърдилите се френски определения за модерност означава скъсване с традицията. Това означава, че всяка устойчива и значима културнополитическа промяна е предшествана или последвана от съществени корективи в модата на облеклото. Не може да разберем в достатъчно задълбочен смисъл великите исторически преобразувания, без да знаем и разбираме и тази част от миналото. Кой тогава може сериозно да твърди, че модата в онзи по-ограничен смисъл на тоалети не е също значима дейност? Ето така разбирам присъствието на Любомир Стойков в нас и около нас. Доцент, доктор по филология, приложил преподавателския си опит по култура в медиите, бизнес-комуникация, фирмена култура, рекламни стратегии и пр. в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", Университета за национално и световно стопанство, Новия български университет и др., той ни води по пътеките и магистралите на нови преподавателски дисциплини, научно-изследователски обекти и чисто занимателна информация по метод и с присъствие, трудно подражаемо от другите, опитващи кариера в тази област. Какво останало може да бъде допълнено към тази ранна биография и библиография?

Търсите конкретности? Той е написал книгите със странни имена: "Чаровната диктаторка" /1982/, "Красотата на общуването" /1984/, "Човекът отвън и отвътре" /1990/, "Модата: от Нефертити до топмоделите" /1994/, "Българската реклама" /в съавторство с Георги Гроздев, 1995/, "Фирмена култура и комуникация" /1995/, и др. Сценарист и водещ на телевизионните филми-портрети "Аликзандър Маккуин", "Джанфранко Фере", "Джон Галиано", "Даниел Ещер", "Емануел Унгаро", "Живанши", "Ив Сен Лоран", "Исей Мияке", "Кармен Карвен", "Кензо", "Кристиан Лакроа", "Лойд Клайн", "Мичико Кошино", "Нино Черути", "Оливие Лапидюс", "Пако Рабан", "Пиер Карден", "Ханае Мори", "Жана Жекова", "Мария Недкова" и др.

Автор и продуцент на поредиците "Опиянението от свободата" /Кейптаун, 1995/, "Прет-а-порте Париж" /Париж, 1995/", Британска мода`96" /Лондон, 1996/ и "Британска мода`97" /Лондон, 1997/, "Съкровено видение" /Торонто, 1996/, "Декаденс" /Лондон, 1997/, "Американски стил`98 /Ню Йорк, 1998/, двусерийния филм "Бети Баркли" /Хайделберг, 1998/ и др. /с оператор Светослав Мечкуевски/, излъчени в предаването "От игла до конец". А наградите за публицистика, между които на Жул Паскин от 1997 г.? Това съобщавам за онези, които могат снизходително да се усмихнат на същата награда от "Бритиш Еруейз" преди година! При целия ни скепсис към наградите, ние питаме все пак и въпреки всичко, случайно ли е това предпочитание и най-вече кому е малко всичко това?

В същото време подозирам, че не всички приемат, харесват или обичат Любомир Стойков. Въпрос на предпочитание или на вкус, където няма императиви! Назовете ми поне една личност, която е обичана всеобщо и безусловно, нали? Без святата майка Тереза. Ние всички изпитваме подозрение към обичаните от всички. Слава Богу, Любо Стойков не е между тях!

А сега идва време да парафразирам английски поет и драматург пред прага на модерния свят - Colley Cibber /1671 - 1757/ - "който е вън от модата, той е вън от света!" Има ли по-добра атестация за това, което прави две столетия по-късно Любомир Стойков? А и за неговата богата, респектираща и пълна с добри изненади библиография? Вникнете в нея. Струва си, каквото и да мислите за него, и за себе си. Ще разберете повече, отколкото сте очаквали!

Написано на 31 август 1998 г. за "Биобиблиографията" на Л. Стойков, подготвяна за печат от Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с автор-съставител Силвия Къдрева