Любомир Стойков: Жената е уникален шедьовър на природата
Вестник "Застраховател", бр. 20/1997 г.

Любомир Стойков е известен културолог, социолог, моден критик и медиа-критик. Мащабна е ролята му за приобщаването на българската културна общественост към световните постижения в областта на висшата мода и дизайна на облеклото като цяло. Срещал се е и е създал телевизионни филми за най-прочутите световни модни дизайнери - "Пиер Карден", "Кармен Карвен", "Пако Рабан", "Юбер дьо Живанши", "Кензо", "Емануел Унгаро", "Кристиан Лакроа", "Оливие Лапидюс", "Аликзандър Маккуин", "Соня Рикел" и др.
Той е създател, автор и водещ на седмичното модно предаване "От игла до конец с Любомир Стойков" по Нова телевизия (от 1995 г.) Носител е на голямата награда за професионално майсторство "Жул Паскин" през 1997 г. (за неговия телевизионен филм "Колежът Сентръл Сейнт Мартинс" в Лондон) на Свободната академия "Жул Паскин" и едноименната фондация. Във връзка с високопрофесионални телевизионни изяви е получавал награди на авиокомпаниите "Бритиш Еруейз" и "Лауда Еър".

- Журналистиката винаги се е възприемала като политически ангажирана професия. Откъде се породи у вас интересът към модата?

- Това е свързано с моето творческо и научно амплоа. Аз съм преподавател по култура и масова комуникация към три столични университета. От около 15 години отстоявам тезата, че журналистиката е неправилно преакцентувана само върху политическата проблематика. За мен приоритетни са културните въпроси, свързани с духовните и материалните ценности, с изкуството и религията, с бита и реалния живот. Може би това е една от причините да се заема по-сериозно с изучаването, анализирането и интерпретирането на въпросите на модата като социално, естетическо явление; на модния дизайн като творчество; на редица интересни, забавни и все още мистични механизми, подражание, имитиране, оригиналност в облеклото, ексецентричност във външността, кичозност. Казвам кичозност и веднага ще посоча втората причина, за да се занимавам с мода. Още когато бях студент втора-трета година по журналистика, проф. Иван Славов (той тогава беше доцент) ми възложи за изследванията му върху кича да проуча примерите на безвкусицата в модата; кое е пошло и кое е подправено. Стремейки се да разработя тези въпроси, се натькнах на огромни празнини в анализите за модата като явление и изкуство.

- Имаше ли и личен подтик за заниманията ви с мода?

- Донякъде личният подтик идва от дядо ми Васил, баща на майка ми. Той беше най-добрият шивач и един от най-добрите готвачи в Първомай. Славеше се като универсална личност и слагаше в малкия си джоб баба ми, майка ми, учинайка ми по майсторлък в шиенето и готвенето. Това е забавната страна на въпроса. Изглежда, нещата по някакъв начин са родово свързани. От друга страна, смея да твърдя, че съм имал трайни и искрени занимания с естетика, култура и изкуство. Редом с това продължава да бъде огромен интересът ми към жената като уникален шедьовър на природата. По много неща жените превъзхождат мъжете и винаги ми е била интересна каква е точната разлика в манталитета, нагласата, оценката и себеоценката между двата пола. Жената, естествено, и като чисто естетически и еротичен обект е много по-интересна и любопитна от мъжа и това е доказано още с древногръцките и древноримските ваятели. Много по-голямо изкуство те са влагали в представянето и изобразяването на жената. При всички случаи модата е онова място, където се срещат и пресичат женската страстност, женското въображение, кокетството, което пък съвсем не означава, че мъжът не е суетен и не е допринесъл за развитието и еволюцията на костюма. Даже обратното - теорията и историята на модата показват, че винаги мъжът е водел в изобретяването на нови и нови силуети. Нашият век пък доказва, че жената се опита да настигне мъжа в това отношение. Той пък, за да й го "върне", започна да заема компоненти от нейния костюм и от нейната външност като обеци, грим, прическа и др. От самото начало на моите занимания съм гледал на модата като на изкуство, т.е. не само като едно практично покривало или нещо екстравагантно, но и нещо, което доставя определена наслада, позволява на човек да се самоидентифицира и да се самоизразява. Облеклото е знак на индивидуалността на човека, символ на тази индивидуалност, лакмус и индикатор и независимо от джинсоманията, от огромното разпространение на новия тип униформа, каквато са якетата или маратонките, човек има възможност да изрази своята индивидуалност чрез облеклото, чрез макиажа, чрез прическата.

- Значи съвсем естествено се е стигнало до предаването "От игла до конец"?

- Преди него имах и други участия в телевизията. Първото интервю за телевизията го взе през 1983 г. Алис Крайчева и то беше по повод новоизлязлата ми книга "Чаровната диктаторка. Калейдоскоп на модата". Още оттогава датира връзката ми с телевизията, по-късно Бригита Чолакова ме покани в нейното предаване "Стил" да бъда консултант по въпросите на дизайна на облеклото и човешките нрави и поведение. Но първото си самостоятелно телевизионно предаване направих през 1994 г. Това е предаването "Блясък", то беше на всеки две седмици, чийто концептор, автор и водещ бях аз. От 1995 г. досега водя "От игла до конец" - седмичното модно предаване по Нова телевизия. Има един факт, който малцина знаят и може би вашите читатели ще научат първи. Това е, че дебютът на предаването беше на 18 февруари, рождения ден на Пако Рабан. Това беше и първият голям дизайнер, с когото успях да се срещна и да интервюирам. Той призна пред мен, че е почитател на Дънов, че е идвал в България през 50-те години и после за голяма моя радост той можа отново да дойде у нас.

- Стреми ли се вашето предаване да променя вкуса на публиката?

- Вярвам в актуалния девиз, че сега не е модерно да бъдеш облечен по модата. Днес съществува голяма свобода по отношение на избора на облеклото. Общо взето, това се налага и от ревютата на "Прет-апорте Париж" или пък на Лондонската седмица на модата - там може да се види и късо, и дълго, интензивни цветове редом с убити, съжителство на коприната с вълната, памукът с лена, наблюдава се изключително разнообразие на форми и цветове. Правото е на човека да избира как да се облече. Днес могат да се съчетават несъчетаемите неща в облеклото, докато по-рано щяха да ви обвинят в кичозност или безвкусица, сега това е съвсем нормално.

- Какви са днешните тенденции в българската мода?

- Двете генерални тенденции, съответно за жените и за мъжете са, че жените се ориентират към по-изчистени форми, към едни по-висококачествени материи. На мода идват по-умерените дължини, вече това абсолютизиране на ултракъсото, като че ли започва да отслабва. И специално българката показва един стремеж да бъде актуална с помощта и благодарение на детайла - аксесоар, бижу, шалче и т.н. В това отношение са много популярни например бижутата от сребро, което е съвсем обяснимо, тъй като среброто е артистичен материал. А при мъжете разнообразието идва най-вече по отношение на шарените, пъстрите вратовръзки на по-нестандартните цветови съчетания и също така на този стил, който все повече се възприема от деловите градски мъже - блейзери, скьпи сака с джинси. Полуспортна, полуофициална мода. Накратко мога да кажа, че смесването на стиловете започва да преобладава в най-новата българска мода. Ако се вгледаме в последната колекция на Ив Сен Ларан, която е за сезона есен/зима 1997/1998 г. Той отново боготвори черния цвят. Разбира се, има и кафяво, но доминантата е черният цвят и той казва, че това е цветът, който е взаимствал от произведенията на френската живопис и по-специално от епохата на Ренесанса. Това е тенденция, която ще се предлага тепърва в България. Все повече модерността се определя не толкова от кройката и силуета, колкото от качеството на материята. Висококачествените, добре обработените материали често пъти с използването на микрофибри, на изкуствени влакна или пък на еластични материали излиза на преден план.

Иитервюто взе Мария Митева