Успехът
е да постигнеш навреме целта си
За Любомир Стойков модата е познание за света.
Вестник
"Всичко коз", бр. 16/16 април 1996 г.
Журналист, изследовател,
публицист, преподавател в три университета, името на Любомир Стойков се
свързва най-често с модата. Известен е с интервютата и филмите портрети
на топдизайнери. Предаването му "От ига до конец… с Любомир Стойков" по
Нова телевизия, получило признание от "Ecкaдa", модна къща "Леноар", близки
и приятели, вече навърши 1 година, а последният му филм за Лондонския
колеж за мода беше излъчен преди броени дни.
-
Как се наложихте в света на модата?
- Опитвал
съм се да говоря на eзика на иcтината. Нужна е и огромна компетентност
и разбиране, защото модата не се изчерпва само с дрешки и джунджурийки.
Модата са организираните в сложни механизми човешки дейности и страсти.
Има модели, на които трябва да се гледа като на шедьоври на изкуството.
За да се пише за мода, е нужно познаване на явленията и събитията по света
и не бива да се робува на доморасли критерии.
-
Но вие пробихте дopи крепостта висша мода?
- Достапът до империята
на висшата мода е много труден, защото България не е от страните, които
се ползват с добър имидж в тези общества. В "Шанел" ми отказваха няколко
пъти. Отклоняваха молбите ми за интервю с Карл Лагерфелд ту по-елегантно,
ту по-директно, като обясняваха, че "Шанел" няма търговски интереси у
нас. С Джон Роша и Аликзандър Маккуин се запознах през ноември 1995 г.
в Кейптаун на финалите на конкурса за международни награди "Смирноф" и
това беше достатъчно, за да се добера по-лесно до тях при неотдавнашното
си посещение в Лондон. Тези хора трудно те допускат до себе си, но когато
те опознаят, ти съдействат изцяло. Най-любезен сред стилистите е Пако
Рабан. Разговарял съм часове с него, което по принцип е необичайно за
подобни светила. Добре ме посрещнаха Живанши, Пиер Карден, Лапидюс, Кензо.
По-сдържани и лаконични бяха Унгаро и Соня Ракел.
-
Какви хитринки използвате, за да ги разприказвате?
- Някои
от корифеите са по-разглезени от медиите и публиката и предварително обявяват,
че ще ти отделят само 5-10 минути или отговор само на един въпрос. 3aтова
прибягвам до две xитpocти. Cлед като ми oтговорят на въпроса, добавям
"пропуснах да ви попитам за…", което изостря вниманието им и ги разговаря.
Bторият ми трик е да проуча човека - изяви, хоби, интереси, и в края на
интервюто да подхвана любима тема. Това ги ласкае и мотивира.
-
Кое от своите нитервюта смятате за постижение?
- Разговарял съм
с Клаудия Кардинале, Анук Еме, Сибил Бък, Бой Джордж, съпругата на Джони
Холидей - Летисия, но най-скъпи са ми интервютата с Пако Рабан и особено
с Живанши, когато той каза сбогом на висшата мода. Гордея се още и с разговора
си с Пиер Карден и с филма за Лойд Клайн. Много интересен беше и Оливие
Лапидюс, който демонстрира перфектна интелектуалност.
-
А как живеят модните асове, които познавате?
- Те са oтдадени
изцяло на работата си и не им ocтaвa време дa се насладят на успехите
си Работят на пьлни обоpoти, вглъбени са в това, което правят, и са много
чувствителни. Не крият техниката си на работа и това ги различава от малките
хорица, преследвани от глупава мегаломания. Много са суетни, особено мъжете
дизайнери. Гласят се с часове, преди да застанат пред камерата, но това
е нормално.
-
Каква е резликата между преуспелите тук и преуспелите там?
- Преуспелите
там никога не го демонстрират. Пример за изключителна скромност е Пако
Рабан, който няма лична кола, а се вози на метрото. Онези хора си дават
сметка за ефимерността на успеха и неговата цена. Зaтoвa са имунизирани
срещу заслепяването, самозабравата и т. нар. звездна болест.
-
А вашите кpuтeрии за успеха кaкви са?
- Съвсем не са о6ичайните
- къща на 3 ката с 2 гаража, басейн, супермодерна кола… Акo съм успял,
и то донякъде, подчертавам това, то е в сферата на духа, на творчеството.
Удовлетворен съм, че правя това, което искам, и по начин, който смятам
за достоен. В този смисъл мисля, че се движа към успеха, но той не е крайна
цел, а процес на саморазвитие и самокоригиране. Научил съм се да заемам
една критична дистанция спрямо себе си и да оглеждам грапавините. Най-важното
за успеха е да имааш огледалце за обратно виждане. За мен успехът е да
постигнеш навреме целта си с подбраните от теб средства.
-
В средите на преуспелите с много блясък и шампанско не всичко е истинско.
Какви хора не допускате до себе си?
- Интригантите. Бързо
ги надушвам и елиминирам. Те живеят напразно. Не допускам и тези, които
ме използват на дребно, защото това не е в моя стил… Предпочитам широкомащабните
неща и мога да бъде полезен като гарант, съветник. А това е най-ценното
в живота - да бъдеш полезен на другите.
-
Не мога да отмина и въпроса за вашата елегантност - как я постигате?
- Обличам
се в два стила: спортно-всекидневен и официален - в модернизирана неокласика.
Предпочитам костюмите на българските дизайнери и модни къщи - "Егоист"
на Запрян Запрянов, "Хрисома", "Рила стил", Васко Василев, Олег Сергеев.
Черути пък смятам за най-добрия чуждестранен дизайнер в областта на мъжката
мода. Имам няколко негови костюма, които са много удобни и функционални.
Слабостта ми са вратовръзките - имам над 60 от различни марки. В колекцията
ми блестят екземпляри на Живанши, Пиер Карден, Даниел Ештер, Лапидюс,
Ланвен.
|