Успехът е да постигнеш навреме целта си
За Любомир Стойков модата е познание за света.
Вестник "Всичко коз", бр. 16/16 април 1996 г.

Журналист, изследовател, публицист, преподавател в три университета, името на Любомир Стойков се свързва най-често с модата. Известен е с интервютата и филмите портрети на топдизайнери. Предаването му "От ига до конец… с Любомир Стойков" по Нова телевизия, получило признание от "Ecкaдa", модна къща "Леноар", близки и приятели, вече навърши 1 година, а последният му филм за Лондонския колеж за мода беше излъчен преди броени дни.

- Как се наложихте в света на модата?

- Опитвал съм се да говоря на eзика на иcтината. Нужна е и огромна компетентност и разбиране, защото модата не се изчерпва само с дрешки и джунджурийки. Модата са организираните в сложни механизми човешки дейности и страсти. Има модели, на които трябва да се гледа като на шедьоври на изкуството. За да се пише за мода, е нужно познаване на явленията и събитията по света и не бива да се робува на доморасли критерии.

- Но вие пробихте дopи крепостта висша мода?

- Достапът до империята на висшата мода е много труден, защото България не е от страните, които се ползват с добър имидж в тези общества. В "Шанел" ми отказваха няколко пъти. Отклоняваха молбите ми за интервю с Карл Лагерфелд ту по-елегантно, ту по-директно, като обясняваха, че "Шанел" няма търговски интереси у нас. С Джон Роша и Аликзандър Маккуин се запознах през ноември 1995 г. в Кейптаун на финалите на конкурса за международни награди "Смирноф" и това беше достатъчно, за да се добера по-лесно до тях при неотдавнашното си посещение в Лондон. Тези хора трудно те допускат до себе си, но когато те опознаят, ти съдействат изцяло. Най-любезен сред стилистите е Пако Рабан. Разговарял съм часове с него, което по принцип е необичайно за подобни светила. Добре ме посрещнаха Живанши, Пиер Карден, Лапидюс, Кензо. По-сдържани и лаконични бяха Унгаро и Соня Ракел.

- Какви хитринки използвате, за да ги разприказвате?

- Някои от корифеите са по-разглезени от медиите и публиката и предварително обявяват, че ще ти отделят само 5-10 минути или отговор само на един въпрос. 3aтова прибягвам до две xитpocти. Cлед като ми oтговорят на въпроса, добавям "пропуснах да ви попитам за…", което изостря вниманието им и ги разговаря. Bторият ми трик е да проуча човека - изяви, хоби, интереси, и в края на интервюто да подхвана любима тема. Това ги ласкае и мотивира.

- Кое от своите нитервюта смятате за постижение?

- Разговарял съм с Клаудия Кардинале, Анук Еме, Сибил Бък, Бой Джордж, съпругата на Джони Холидей - Летисия, но най-скъпи са ми интервютата с Пако Рабан и особено с Живанши, когато той каза сбогом на висшата мода. Гордея се още и с разговора си с Пиер Карден и с филма за Лойд Клайн. Много интересен беше и Оливие Лапидюс, който демонстрира перфектна интелектуалност.

- А как живеят модните асове, които познавате?

- Те са oтдадени изцяло на работата си и не им ocтaвa време дa се насладят на успехите си Работят на пьлни обоpoти, вглъбени са в това, което правят, и са много чувствителни. Не крият техниката си на работа и това ги различава от малките хорица, преследвани от глупава мегаломания. Много са суетни, особено мъжете дизайнери. Гласят се с часове, преди да застанат пред камерата, но това е нормално.

- Каква е резликата между преуспелите тук и преуспелите там?

- Преуспелите там никога не го демонстрират. Пример за изключителна скромност е Пако Рабан, който няма лична кола, а се вози на метрото. Онези хора си дават сметка за ефимерността на успеха и неговата цена. Зaтoвa са имунизирани срещу заслепяването, самозабравата и т. нар. звездна болест.

- А вашите кpuтeрии за успеха кaкви са?

- Съвсем не са о6ичайните - къща на 3 ката с 2 гаража, басейн, супермодерна кола… Акo съм успял, и то донякъде, подчертавам това, то е в сферата на духа, на творчеството. Удовлетворен съм, че правя това, което искам, и по начин, който смятам за достоен. В този смисъл мисля, че се движа към успеха, но той не е крайна цел, а процес на саморазвитие и самокоригиране. Научил съм се да заемам една критична дистанция спрямо себе си и да оглеждам грапавините. Най-важното за успеха е да имааш огледалце за обратно виждане. За мен успехът е да постигнеш навреме целта си с подбраните от теб средства.

- В средите на преуспелите с много блясък и шампанско не всичко е истинско. Какви хора не допускате до себе си?

- Интригантите. Бързо ги надушвам и елиминирам. Те живеят напразно. Не допускам и тези, които ме използват на дребно, защото това не е в моя стил… Предпочитам широкомащабните неща и мога да бъде полезен като гарант, съветник. А това е най-ценното в живота - да бъдеш полезен на другите.

- Не мога да отмина и въпроса за вашата елегантност - как я постигате?

- Обличам се в два стила: спортно-всекидневен и официален - в модернизирана неокласика. Предпочитам костюмите на българските дизайнери и модни къщи - "Егоист" на Запрян Запрянов, "Хрисома", "Рила стил", Васко Василев, Олег Сергеев. Черути пък смятам за най-добрия чуждестранен дизайнер в областта на мъжката мода. Имам няколко негови костюма, които са много удобни и функционални. Слабостта ми са вратовръзките - имам над 60 от различни марки. В колекцията ми блестят екземпляри на Живанши, Пиер Карден, Даниел Ештер, Лапидюс, Ланвен.