Любомир Стойков: Разбирам се по-добре с жените
С известния културолог и моден спец разговаря Мариана Аршева.
Вестник "Новинар", 27 април 1998 г.

Любомир Стойкод е доцент в Университета за национално и световно стопанство и във Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор по философия, основател, автор и водещ на седмичното предаване за мода "От игла до конец" на Нова телевизия. Aвтop на редица книги за стила, човешкото поведение, рекламата и изкуството, cpeд които "Чаровната диктаторка", "Човекьт отвън и отвътре", "Модата от Нефертити дo топмоделите", "Фирмена култура и комуникация", "Калинография" и др. Член е на Музея за изкуство "Метрополитьн" в Ню Йорк.

- Г -и Стойков, във вашите лекции за междучовешкото общуване има специална тема за сексуалните различия между мьжете и жените в мениджмънта. Кое изисква обособяването на този въпрос?

- Едни от най-честите провали и драматични развръзки в бизнесобщуването и в мениджмънта са свързани с неразбирането и неразбирателството между мъжа и жената. Все още мнозина представители на силния пол не могат да си представят, че по-нежната половина на човечеството мисли по начин, различен от техния; възприема нареждания, заповеди и команди по механизъм, твърде различен от техния; реагира на стимули и поощрения, които са доста по-различни от онези, които мотивират и ентусиазират мъжете за работа...

- Смятате ли, че въпросът за половите различия и формата на личиостна и професиоиална реализация е толкова актуална и защо?

- Българските изследователи (пък и журналисти) са в дълг към проучването на индивидуалните полови различия. В чуждестранната литература, макар и от сравнително скоро, вече има изградени възгледи по този изключително важен въпрос. Нека да се вгледаме в някои заглавия в специализирания и периодичния печат и ще се убедим, че този интерес наистина се засилва. Цитирам съвсем импровизирано: "Мъжете били по-бъбриви", "Жените седят по-дълго в тоалетната", "Мъжете като че ли губят войната между половете", "Жените пестят повече бензин", "Жените са по-чувствителни към болка от мъжете", "Мъжете не са по-умни от жените", "Жените - по-добри мениджъри", "Мъжете в Източна Европа ще живеят най-кратко идния век", "Защо жените плачат повече"...

- Защо жените плачат повече?

- Елементарният отговор би следвало да бъде: защото са по-чувствителни от мъжете. Но това е спорно твърдение, защото как ще обясним огромното количествено превъзходство на мъжете гении и великани в изкуството - писатели, поети, художници, композитори, режисьори?! Според една теория плачът се определя не по генен път, а по културен. Тъй като в много култури той е забранен за мъжете, те са съумели да превъзмогнат сълзите. Според друг възглед зрелите жени плачат близо четири пъти повече от мъжете (докато в детската си възраст демонстрират ревливост почти еднакво). Със сълзите се отделя ондорфин - контрагент, който води до намаляване на вредните съставки в човешкия организъм. Може би затова жените по-лесно се справят с критичните ситуации и сравнително по-рядко боледуват.

- На какво се дължат тези различия - на биологичните особености или пък на душевните?

- Добре известни са редица кардинални дисонанси между двата пола - във физиологичен и биологичен аспект женският организъм е около два пъти по-издържлив от мъжкия (което по принцип поставя под съмнение легендата за "силен" и "слаб" пол). Доказано е, че мъжете са по-добри с математиката, а жените научават по-бързо чужди езици. Мъжката половина е способна по-успешно да изработва далечни планове, да мисли по-абстрактно и перспективно, а женската е по-силна в детайла, в конкретните неща.

- По какво се различават мъжете и жените в секса и в любовта?

- Цял век сексолозите повтарят, че в любовната връзка мъжът "инвестира" по-малко чувства и гледа на нея като на нещо преходно. Перифразирано, това ще рече, че ако една жена иска в своята любовна история да прочете голям роман, то за мъжа е желателно това да е катко разказче. Оскар Уайлд пък го беше определил така: "Ha всяка своя нова връзка жената гледа като на последна, а мъжът - като на първа!"

- Тази максима актуална ли е и днес?

- Трудно ми е да кажа категорично. Нещата доста се пообъркаха. Ролите често се разменят - жените изземват мъжките функции (държат се активно като кавалери, по-енергични са във флирта, пък дори и в сексуалните техники). В такива чувствителни социално-естетически зони, като например в модата все повече започват да преобладават унисексът (облеклото, което не отчита половите различия), интерпретираната травестия, отчетливата размяна на сексуални символи и знаци в посока от мъжа към жената и обратно.

- Кой е виновен за това?

- Мога да ви отговоря съвсем йезуитски, като кажа времето! Ако обаче се опитам да отговоря директно, навярно пак ще кажа - времето! Е, всички знаем, че двата пола взаимно се обвиняват и предявяват претенции един към друг. Жените упрекват мъжете, че са твърде прагматични и че не гледат поетично на секса и любовта. Мъжете недоволстват от дамите, че били станали големи "мъжкарани", че са загубили нежността и идеализма си, че мислят само за пари и лайф...

- Кьде е истината?

- Истината може би е там, откъдето започнахме - различия винаги е имало и ще има. Проблемът е в каква степен всеки пол ще отчита и зачита автономията на другия, ще вниква в неговите изконни стремежи и желания, ще опознава маниера му на мислене. Не бива жената да иска от мъжа да разсъждава като нея, нито пък мъжът да се ядосва за това, че нежната му половинка схваща живота по свой тертип. За да се разбират, обичат, съществуват хармонично и приятелски, те трябва да имат предвид тези своеобразия.

- Вие лично разбиратели се с жените?

- Естеството на моята работа ме среща със страшно много жени. Смятам дори, че се разбираем по-добре с тях, отколкото с мъжете. Имал съм редица случаи, в които предателствата и нечестните игри са били главно от "моя лагер". Жената винаги може да те разбере - полът й предполага откритост, добронамереност и радост.