Любомир Стойков гостува на списание "Мода"
Списание "Мода", бр. 17, 1998 г.

В задаването на въпроси винаги има нещо неприлично, като при четене на дневник. Това чувство може да изчезне само ако онзи, който ги задава е от друг свят. Със сигурност знаем за съществуването на два такива свята. Отвъдността и Изкуството. Макс Фриш ги обитава и двата. Затова и списание "Мода" се обръща към вас с някои от въпросите, които писателят задал на себе си. И то тъкмо в своите "Дневници".

Повтарям и молбата: отговаряй кратко и искрено.

Културолог, социолог, моден критик.

Автор на ред книги ("Красотата на общуването", "Българската реклама", "Съвременни етюди", "Калинография" и т.н.), публикации, изследващи проблемите на бизнескомуникацията, масовата култура, модата, рекламата.

Преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", в УНСС и НБУ. Съосновател на Българската академия за мода
(Париж, 1994 г.).

Телевизионен журналист, създател на филми за най-популярните световни модни дизайнери Пако Рабан, Пиер Карден, Кензо, Емануел, Унгаро и др. Автор и водещ на седмичното модно предаване "От игла до конец" по Нова телевизия.

Носител на голямата награда за професионално майсторство "Жул Паскин" през 1997 г., а също на наградите за най-добър моден журналист за 1996 г.

1 ВИЕ

1. Колко деца не са дошли на бял свят по ваша воля?
Най-малко 2500 (Поне теоретично и хипотетично е така).

2. Каква възраст желаете да достигнете?

89 години.

3. Да предположим, че никога не сте убивали човек: как си обяснявате, че не се е стигнало дотам?
Вероятно с шанса да живея сред добри хора. А може би това е въпрос на късмет, карма, стратегия за конфликта и морална програма?…

2 БРАКЪТ

1. Представлява ли бракът все още проблем за вас?
Ще отговоря с думите на Гьоте - любовта е нещо идеално, а бракът - нещо реално. Смесването на двете не остава безнаказано. Приемам брака като неизбежна необходимост засега и предчувствам неговото отмиране в бъдеще. Що се отнася до мен, бракът ме удовлетворява и досега не съм изпитал самосъжаление в този смисъл.

2. Какви проблеми разрешава добрият брак?
Основно - на съществуването. Добрият брак е немислим без грижата за децата, взаимното доверие, толерантността и човешката отговорност.

3. Сам вие бихте ли изнамерил брака?
Едва ли. Но бих направил много за неговото реформиране и замяна с по-съвършена форма на човешко съжителство.

3 ДРУГИЯТ ПОЛ

1. Изпитвате ли съжаление към жените?
По-често съм свидетел на обратното: как те проявяват съжаление и съчувствие към мъжете. Съжалявам ги единствено в случаите, когато стават жертва на професионална или пък сексуална дискриминация…

2. Смущава ли ви една умна лесбийка (хомосексуалист)?
Опитвам се да не деля хората на "нормални" и "ненормални" според сексуалния им избор. Високият интелект, личностната култура и богатата душевност не са в пряка зависимост от интимното предпочитание.

3. Какво наричате мъжественост?
Не свързвам мъжествеността непременно с физическата сила. Тя е по-скоро качество, което предполага смелост, решителност и нерядко твърдост и последователност в отстояването на справедливата кауза.

4. Вадите ли от една любовна връзка поуки за следващата?
Всяка любовна връзка е поучителна сама за себе си. Пагубно е да се прилагат готови схеми в света на любовта и интимното общуване, но често пъти в живота нещата се повтарят с удивителна прилика.

5. Бихте ли желали да сте на мястото на вашата съпруга?
Съвсем за малко и то за да се убедя в нещо, което със сигурност знам: колко съм сложен като характер и колко много още трябва да работя за собственото си усъвършенстване.

4 НАДЕЖДАТА

1. Завиждате ли понякога на животните, които сякаш живеят без надежда, например на рибките в аквариума?
Не разбирам съвсем този въпрос. А ме питате дали бих избрал подчиненото, но сигурно и гарантирано от някаква система живуркане, или пък бих приел изпитанията на неизвестността, но на свобода - категорично ще посоча второто.

2. От коя надежда сте се отказали?
От надеждата, че интригантството и духовният паразитизъм могат да бъдат изкоренени завинаги. От надеждата, че е възможно злото да бъде заличено изцяло.

3. Може ли омразата да породи някаква надежда?
Може, ако е насочена срещу злото, срещу сенките в нашия живот, срещу посегателствата на истината, доброто и красотата.

4. Надявате ли се на задгробен живот?
Вярвам в различните форми и начини на съществуване, но най-много ценя предгробния живот!

5 ХУМОРЪТ

1. Каква е разликата между остроумие и чувство за хумор?
Чувството за хумор може да бъде и пасивно, т.е. да оцениш майтапа в един виц или пък да схванеш комизма на ситуацията, докато остроумието, като ефектна проява на интелектуална бързина и находчивост, е активно и даже агресивно по природата си качество.

2. Проявявате ли чувство за хумор когато сте сам?
Никога не скучая и мога да се забавлявам отлично в самота. Най-често ме разсмива собствената ми разсеяност.

3. Защо революционерите се боят от хумора?
Въпросът е неправилен: големите революционери, в т.ч. и в областта на духа и културата, са заредени с много хумор и ирония, защото иначе не биха могли да преодолеят съпротивителните сили и масивите от ретроградност, недоверие и песимизъм. Хуморът им е вътрешно присъщ. Особено черният!

4. Променя ли се чувството за хумор с възрастта?
Загубиш ли чувството за хумор, всичко си загубил. Един от начините да победиш възрастта е като съхраниш тази толкова позитивна способност.

6 ПАРИТЕ

1. Били ли сте някога принуден да живеете без налични пари?
Случвало ми се е и не е било чак толкова страшно.

2. Колко пари искате да имате?
За мен парите не са цел, а средство. Тяхното неконтрулируемо изобилие развращава и покварява, но липсата им може да бъде гибелна за всеки един от нас. Потребни са ми толкова, колкото да покрият битовите и културните разходи (моите и на семейството ми), като все пак остане нещо за фонда "И аз съм човек".

3. Случвало ли ви се е да откраднете: пари в брой, кърпи за ръце от хотел или някоя идея?
Не обичам да взимам пари или вещи назаем, а още по-малко да крада - дори и дреболии. Няколко пъти обаче са заимствали мои идеи, за което не съжалявам много, понеже го приемам като комплимент за творческите ми търсения.

4. Боите ли се от бедните?
Ще си позволя да променя леко въпроса. Повтаряйки прочутата сентенция, че бедността не е порок, ще кажа, че се боя повече за богатите, отколкото за бедните. Материалното изобилие и свръхкомфортът премахват чувството за реалност и един по-податлив характер лесно може да се превърне в карикатура и да рухне, да не издържи на изпитанията на прекомерното благополучие.

5. Какво не бихте направили за пари?
Не бих допуснал генерален компромис със съвестта си, със собствените си житейски и професионални принципи; не бих лизал там, където веднъж съм плюл и не бих хвалил никого, когото веднъж съм ругал.

6. Кое у новобогаташа не ви се нрави?
Неинтелигентността, неодухотвореността и тъпата му философия, че с пари може да купи всичко, в т.ч. и доброто име!

7 ПРИЯТЕЛСТВОТО

1. Смятате ли се за добър приятел?
Не знам дали съм добър приятел (за това питайте другите), но се стремя да бъда откровен и взискателен в приятелството си.

2. Кое не бихте простили на свой приятел?
Моралното предателство, лицемерието и сплетничеството.

3. Колко приятели имате сега?
Формално - стотици, реално - единици.

4. Случвало ли ви се е да останете без никакъв приятел, или тогава просто снижавате изискванията си към приятелството?
Не съм имал такъв случай, но дори и да стане така, никога не бих си и помислил да принизя критериите си за приятелство.

5. Имате ли врагове, които тайно желаете да направите свои приятели, за да можете без усилие да им се възхищавате?
Думата "враг" е твърде силна за мен и в този смисъл не съм имал никога врагове. Но понякога се намират зле настроени хора. Парадоксалното е, че не аз, а те искат да се сприятелят с мен, въпреки враждата - привидна или реална.

6. Приятел ли сте сам на себе си?
Да, и най-вече в случаите, когато съм недоволен и ядосан от своите грешки. Щастлив съм, когато успея да трансформирам собственото си недоволство в енергия и вдъхновение за творчество, за по-добри дела.

8 РОДИНАТА

1. Когато пребивавате в чужбина и срещнете свои сънародници, обзема ли ви носталгия или тъкмо тогава не?
Не съм живял толкова дълго в чужбина, за да ме обзема носталгия. По-често изпитвам това чувство в собствената си страна - става дума за носталгия по мечтания, по идеалния образ на България - такъв, какъвто е в сърцето, мислите и душата ми.

2. Доколко се нуждаете от родина?
Може би точно толкова, колкото и тя се нуждае от мен. Родина като нашата - в състояние на преход, с лош имидж в чужбина и с паянтова държавност, трудно предизвиква чувства на любов, преданост и всеотдайност. Въпреки всичко ще обичам България докато съм жив и след това. Тя е моята родина!

3. Мислили ли сте някога да се преселите другаде?
Ако бих помислил за подобно нещо, вече нямаше да живея тук.

4. Може ли една идеология да стане родина?
Не, или поне не за дълго време. Идеологията е коктейл от възгледи, които днес са едни, утре - други, а на следващия ден - никакви ги няма, докато родината е вечна (доколкото може да има вечни неща, разбира се!).

9 СОБСТВЕНОСТТА

1. Според вас на кого принадлежи например въздухът?
На децата и птиците, защото го заслужават най-много и никога не биха злоупотребили с него?

2. Харесват ли ви оградите?
Единствено в случаите, когато са изчерпани останалите възможности за съхранение на доброто, оригиналното и прекрасното.

3. Срещу какво не сте застрахован?
Срещу собствената си наивност и изначална вяра в доброто и честността на хората.

4. И вие ли събирате произведения на изкуството?
Обичам живописта и скулптурата, както и уникалните произведения на модния дизайн. Сбирката, която притежавам, е заредена по-скоро с личен сантимент, отколкото с представителни и скъпи творби на изящните изкуства. Тя е малкият ми оазис за душевен релакс.

5. Колко хора работят за вас?
Едни работят за мен, други против мен и това е нормално. Важното е да се работи. Най-големият ми помощник е моята съпруга Весела. Нейната критичност, както и умението й да ме окуражава са несравними и незаменими.

6. Какво ви харесва в Новия завет?
Най-много ми допада притчата за талантите (по Евангелието от Матея), която е възхвала на трудолюбието. Смисълът на живота е в съзиданието. Всеки има някаква дарба, някаква способност. От него зависи дали ще я развие и ще постигне много, или пък ще я занемари и ще загуби всичко.

10 КРАЯТ

1. Страхувате ли се от смъртта и на каква възраст за първи път изпитахте този страх?
Не познавам този страх. Мисълта за собствената ми смърт ме плаши дотолкова, доколкото знам, че така ще ми бъде отнета възможността да работя, да творя, да се радвам на живота и да доставям радост на другите. Не е страшна физическата смърт (особено, когато тя настъпва закономерно). По-страшно е духовното умиране.

2. Искате ли вие да сте безсмъртен?
Подобна перспектива не ме ентусиазира особено, но съм любопитен в каква степен човечеството може да увеличи дълголетието си.

3. Иска ли ви се да узнаете как се умира?
Не, но бих искал да мога след смъртта си да имам възможност да се обадя и да съобщя преживяванията си на най-близките, както и да ги успокоя с твърдението (надявам се - проверено от мен), че наистина смъртта е само една от формите на живота!