У В О Д
БИЗНЕС И
ХУМАНИЗЪМ
Може
би едно
подобно
заглавие ще
се стори на
мнозина
прекалено
претенциозно
и "изхвърлящо"
се. Те
навярно ще
откроят друг
смисъл на
деловата
сфера -
натрупването
на блага, индивидуалното
и социално
обогатяване, цялостното
личностно
развитие и
т.н. В
интерес на
истината е да
спомена,че те
имат редица
основания за
разглеждането
на бизнеса и
от тези
ракурси. Но
фирмената
култура е
нещо, за
което си
заслужава и
да дискутираме, и да
спорим, и
да
анализираме.
Най-общо
казано за
съдържанието
на това
понятие
могат да се
срещнат две
становища - първото, което
включва тук
само
видимите
измерения: етикецията
на трудовите
взаимоотношения,облеклото, показността
на ритуалите
и символните
стойности,знаците
на престижа и
пр., и второто, което
схваща фирмената
култура в
широта - като цялостна
система от
ценности, отличаващи
една
организация
от друга и спомагащи
за
осъществяване
на
приемственост,
прогрес и -
навярно това
е най-важното
- комплексен
стабилитет и
динамичност
на бизнес формацията.
Независимо
дали става
въпрос за "Си
Ен Ен" или "Би
Би
Си","Нешънъл
галери" или
"Метрополитан
мюзиъм", "Меркс"
или "Баейр", "Пенгуин
букс" или
"Теймс енд
хъдзън", "Дженеръл
мотърз" или
"Форд", "Кока
кола" или
"Пепси кола", "Проктър
енд Гембъл"
или "Ревлон", фирмената
култура е
онзи
специфичен
профил на
всяка делова
структура, който
не само я
"представя"
в света на
деловитите
мъже и жени, не
само
предизвиква
асоци-ации с
доброто име, с
градения в
продължение
на
десетилетия
имидж, но и
със самата стратегия
на
оцеляването.Тук
се вплитат
такива
водещи
компоненти от
модерната
организация
на
труда,ефикасното
ръководство, управлението,
и фирмената
пластичност, без
които е
немислимо не
само
развитието, но и
обикновеното
възпроизводство
на основните
продукти, ценности, традиции, навици
и трудови
привички.
Представете
си, че
попадате
случайно в
офиса на
непозната ви
до този
момент
компания. По
какво може да
се
ориентирате
относно фирмената
култура на
тази
организация? Само
по дължината
на полата и
дълбочината на
деколтето на
бизнессекретарката?
Или пък по
цвета на
червилото и
на маникюра
й? Не, разбира
се. Макар, че и
тези знаци
могат да
информират
относно едно
или друго
нещо из
сферата на
личностната
култура.
Индикатори
на
определена
степен в
развитието
на корпоративната
култура
(могат да се
използват
като
синоними още
редом с
"фирмена", също и - "организационна",
и "бизнес"
култура) са
множество
детайли от
деловото
всекидневие -
начинът на
обзавеждане
с офис-техника; културата
на общуване с
партньори и
клиенти (по
телефона, епистоларно
- в
кореспонденция,
директно - вербално
и невербално
и пр.); субординационните
отношения и
релациите
между
равнопоставени
в една и съща
организационна
система; начините
за
определяне на
възнагражде-
нията, стимулите, санкциите
и пр. Белег
на висока
фирмена
култура е и
грижата за
подчинените -
какви
условия са им
създадени за
работа и за
почивка, за
усъвършенстване
и
преквалификация, за
живеене и за
развитие.
Трудовите
обреди (при
постъпване и
при
напускане,
празниците, тържествата
при
откриване на
нови пространствени
обекти и др.)
са много
показателни за
ценностите, създавани
и развивани в
една или
друга организационна
структура.
Но
като че ли
най-впечатляващото
е духът, царящ в
тази фирма:
дух на
доверителност, на
уважение към
своя и чуждия
труд,на лоялност
към
партньора и
към
конкурента,на
ясно съзнание
за важността
на делото,с
което сме се
захванали - в
т. ч. и за
неговия
социален резонанс. Тук е
уместно да
припомня
девизът на
Лондонската
борса : "Моята
дума е моят
договор!",
тъй като честната
дума, безупречността
на деловите
взаимоотношения
и доверието са
фундаменталните
гаранции за
адекватната
фирмена
култура.
Смисълът
на бизнеса е
в
активирането
на човешката
дейност, в
разгръщането
на
най-положителните
индивидуални
качества, във
всеотдайната
и
висококачествена
работа за
личното и за
всеобщото, за
всеобщото и
за личното
добруване. А
фирмената
култура е
олицетворение
тъкмо на тези
добродетели!...
Културата
като
амалгама от
ценности и
комуникацията
като процес
за предаване, приемане
и разбиране
на
съобщенията са
много тясно
свързани. Колкото
и
прецизирана
да е една
фирмена философия, колкото
и
професионални
да са стилът
и методите
на
управление
все пак
всичко това
би се
обезсмислило, ако
отсъстват
връзките
между
отделните организации, между отделните
служители, вътре
в самата
фирма, в
нейните
отдели и
сектори. Чрез
комуникацията
се предават
основните
елементи на
фирмената
култура -
традицията и
вярванията,нагласите
и очакванията; осъществяват
се главните
функции на
мениджмънта. Коя от
целите на
стопанската
дейност (така
както ги е
формулирал
Питър Дракър)
- маркетинг, иновация, организация
на кадрите, финансовите
ресурси, производителността, обществените
задължения и
планираните
доходи е
постижима
без
комуникационните
процеси? Възможно
ли е
издаването и
на
най-незначителната
заповед и
наредба без
средствата и методите
на комуни-
кацията? Не е ли
абсурдно да
си
представяме
планирането
и
организирането, координирането
и
контролирането
без компютърните
анализи,
динамичната
кореспонденция, публичното
говорене,
събранията и
инструктажите, телефонните
и факсови
връзки? Но
комуникацията
съвсем не е
единствено
обслужваща дейност
по отношение
на културата. На
свой ред тя
също единява
опит и ценности,съзидателност
и
иновативност...
Бизнес
и хуманизъм! Не е ли
странна и
дори -
абсурдна,
една такава
връзка? Това
съжителство
не подсказва
ли тенденция
на външно
проявяваното
лицемерие, на
опита да се
преодолее
дисонанса
между тези
две
"полярни"
сфери? Възможно
ли е изобщо
да се търси
зачитане на човешкото
достойнство,
уважение към
моралните
ценности и
добронамереност
в една област, където
конкуренцията
е невероятно
остра, а
измамата -
узаконена? Феномените
в
съвременния
бизнес свят, динамичните
процеси и
най-новите
мениджърски
похвати
сочат, че
успехът в
търговските
преговори, в
сключването
на сделките, в
предприемаческата
дейност, в
посредничеството
все повече е
в зависимост
именно от
наличието и
прилагането
на перфектна
организационна
култура и на
повече
ч о в е
ч н о с т.
Особено
важна
предпоставка
за наличието на
хуманни
аспекти в
деловите
взаимоотношения
е
генералният
смисъл и
основната мисия
на бизнеса и
мениджърството. А това
е
непрекъснатата
професионална
работа за
увеличаване
на
общественото и личното
благосъстояние, за
усъвършенстване
на
производството
и за
ускоряване
на
технологичните
резултати, за
перманентното
обновяване и
прогрес в създаването
и
потребяването
на материални
и духовни
блага. Всичко
това е
насочено към
подобряването
на условията
за живот на
хората - една
истина, която
обаче често
пъти се
премълчава, замъглява
или игнорира
било поради
инерционни
причини, било
тенденциозно
или пък
поради недоглеждане.
Конкретните измерения на хуманизма в бизнеса произтичат от това, че в неговата основа стоят живи хора - уникални емоционални и интелектуални системи,които отреагирват на всичко,което ги засяга - пряко или индиректно. Затова и не бива да изненадва нещо,което на пръв поглед може и да е парадоксално - проявата на съчувствие,на милозливост към конкурента. Но тук не става дума за доброволно приемане на "поражението"
в бизнес играта, а за нещо много по-дълбоко и сериозно. Дори след като сделката е сключена,противоборството е спечелено и печалбата - реализирана - към "отстранения противник" следва да се проявява такт,уважение, а в някои случаи - даже и съчувствие. Защо?Понеже с него навярно ще има още много срещи, като не е изключено ролите в тях да са разменени.Понеже той също има дял в бизнес победата - неговото присъствие, стратегия,похвати са сред причините за още по-голямата бързина, находчивост, изобретателност в бизнес инициативата.
Твърде
интересен и
значим
момент в
хуманизирането
на бизнеса е м е ц е н
а т с т в о т о и
б л а г о т в о р и т е л
н о с т т а, м и л о с ъ р д
и е т о
и а л т
р у и с т и ч н и т
е ж е с т
о в е. Покойният
вече Арманд Хамър
беше цар на
тези жестове,
на трогателните
прояви към гладуващи
и болни, онеправдани
и пострадали
от бедствия. Именно
той бе един
от първите, които
мигновено се
отзоваха при Чернобилската
катастрофа и
изпрати своя личен
самолет, натъпкан с
медикаменти
,като успя
бързо да уговори
и най-големия специалист
по
присаждане
на костен
мозък - д-р
Б.Гейл. Примери
за подобни
милосърдни
актове из битието
на
преуспяващите
мениджъри
могат да се
дават още и
още.
Хуманизмът
все повече ще
оплодява
бизнеса и по
този начин
ще го
доближава до
същинското
му предназначение. Неумолимият
ход на
цивилизацията
и възвишените
културни
императиви
изискват такава
хуманизация. Нещо
повече.Те са
немислими
без нея.
Какви
са целите на
тази книга? Преди
всичко
авторското желание
е свързано с
потребността
да се изостри
вниманието на
студентите
от Университета
за
национално и
световно стопанство,
в частност -
от
департамента
"Управление
на
социално-културните
дейности",
към
културните и
комуникационни
аспекти на
мениджмънта. Ако
фирмената
култура и
деловата
комуникация
имат голямо
значение по
принцип във всички
бизнес структури, то в
сферата на
културата, науката, образованието,
Здравеопазването , както
и при организациите
с идеална цел тези
въпроси са с
приоритетна
стойност. Тъкмо
там
човещината, грижовността, деликатността
и редом с
това -
социално-хуманния
заряд са
особено
значими.
Първата цел на този труд е студентите да получат най-общи, няма да е грешно ако се каже - елементарни, знания върху ключови понятия от сферата на културата и комуникацията в организационния живот - за фирмената култура, ритуалите и обредите в организациите,природата и динамиката на конфликтите, пъблик рилейшънс и имиджмейкърството; а също и за бизнес комуникацията, вербалното и невербалното общуване, деловата костюмерия и др.
Втората
цел е те да
започнат да
изграждат у
себе си умения
за
осъществяване
на
резултатно
ръководство,да
комуни- кират
успешно с
хората и съобщителната
техника,да
овладяват формите
и средствата
за водене на
дискусии и
преговори, за
писмено и
телефонно
общуване,за
изграждане и
поддържане
на добър
имидж - и като
цяло: за
създаването
и
реализирането
на ефикасна
фирмена
стратегия и
пълноценно прилагане
на информационния
и
комуникационния
инструментариум.
Използвана
е смесена
методика,включваща
същностни
идеи от
теорията на
комуникацията, мениджмънта
и маркетинга, психологията
и
социологията
на личността, културната
антропология
и социалната
психология , пара-
и социолингвистиката
и , разбира се, ставащият
все
по-актуален
биографичен
подход. Приложен
е и методът
на работа с
библиографията.
Авторът
се изкушава
от мисълта, че
това
произведение
няма да се
приеме толкова
като
завършен
паноптикум
на фирмените
ценности и
модели за
управление и
развитие, колкото
като искрено
послание за
повече морал, справедливост
и красота в
деловите
отношения. Ние
сме хора и
затова са ни
присъщи и
разум, и
чувства; и не ни е
чуждо нито
интелектуалното
озарение, нито
емоционалното
проникновение.
От автора