ПЪРВА ЧАСТ

 

5. КОСТЮМЪТ НА ДЕЛОВИТОСТТА

     

      Масово битува невярната представа за характера и душевността на човека от света на бизнеса, на организационния живот. Според нея, той рядко се усмихва;вечно е разтерзан и разколебан, измъчван от сметки, несигурни сделки и риск от фалит; емоцията му е замръзнала и не подлежи на олихвяване.Но реалистични ли са основанията за една такава представа? Не е ли всъщност нормално да възприемаме деловите хора с присъщите им привички и качества на професионалисти, върху чиито плещи и съвест лежи отговорността за милиони? Не е ли и оправдано тяхното ограничено културно, духовно и дори творческо поле на интереси и мотиви? Широкият поглед върху живота, изисканият вкус и овладените маниери само второстепенна подробност от портрета на модерните и делови хора ли са или пък логично са решаващото основание за успеха?

 

а/ Имиджът на деловия човек

 

      Нашето време на бърза преоценка на множество ценности налага и коригиране на схващанията за културата на предприемачи и посредници, търговци и промишлени магнати, банкери и борсови ангенти. Оформя се ясно възгледът за нов съвременен имидж на деловите мъже и жени, на мениджърите - образ, който едновременно да е приятен, обаятелен, фин, но също така и респектиращ, вдъхващ уважение и подкупващ с професионализма си. Защо такива супер бизнесмени като Тед Търнър и Ли Якока, Доналд Тръмп и Рокфелер предизвикват асоциации едва ли не като с филмови звезди от ранга на Ал Пачино и Марлон Брандо, Робърт Де Ниро и Джийн Хекмън? Защото става дума за личности от много висок духовен ранг, които завладяват околните с богатата си култура, с изисканите си обноски,с прецизираната си поведенческа етика и с чисто човешката акуратност. Защото за тях осъществяването в бизнеса е правопропорционално на съвършенството на фирмената култура, на индивидуалния морал, на външността и на безупречното поведение.Външност и поведение не само в офиса и на деловата среща, но и на коктейла, в оперната зала или пък в домашната обстановка.

      Имиджът на деловия човек е като снежната топка - с натрупването на жизнен и професионален опит по време на претъркулнатите години се увеличава , като нейният растеж е и ядро на една мощ, която е в състояние да даде колосални резултати.Този образ на личност, заслужаващ доверие и предразполагащ към партньорство и съдружество, се гради трудно, а може много лесно да бъде ликвидиран или пък просто опетнен. Маниерите, индивидуалната етикеция, поведенческата култура и своеобразието на външността (тоалет,аксесоари,модни отлики) се вплитат здраво в конструкцията на организационния имидж. Разбира се, хиперболизирането на деловата външност и фирмените обноски повече вреди, отколкото да помага в деловите контакти.Прекаленото модаджийство,свръхучтивостта и преголямата любезност могат да отблъснат всички, които са потенциални съдружници или пък клиенти. Съвкупността от речта, маниерите, поведението и външния вид на бизнесмена е съществена част от основата на неговия имидж.Но това все още не е всичко.Имиджът е усещането, което всъщност е дълбоката следа, която деловият мъж или жена оставят след себе си.То прилича на тънък мирис на скъп парфюм, който не дразни, а привлича и намагнитизирва рецепторите на околните.

      Образът на мениджъра има много общо с мита за преуспяващия, надеждния и благонамерен човек.Безспорно няма никаква потребност от излишно митологизиране на хората,заемащи управленски позиции. По скоро става въпрос за обаянието и авторитета на деловите хора, изградени не само с ценни качества от една или друга сфера на организационния живот, но и с чар, сугестивно въздействие и терапевтично влияние. Поведението на преуспяващите люде е балансирано, с добре дозирана самоувереност и неизбежен артистизъм, който, за да се долови трябва да се поднесе с такт и на място. В седмицата такъв бизнесмен може да каже само един виц, който обаче да е толкова силен и остър, че дни наред да разсмива и оживлява.

      Модерното поведение на деловите хора е сплав от натрупана професионална култура, адекватни костюм и обноски и, разбира се, импровизация, за която е нужно въображение и душевен плам.Трудно ли е да бъдем такива?...

 

б/ Същност и функционална предопределеност

на деловата мода

 

      Нищо не е толкова нетрайно, но и така вечно като модата.Всеизвестни са нейните парадокси, между които и найпопулярният: новото - това е добре забравеното старо! Начинът на оформяне на външността, изборът на определен стил на обличане е насочен по правило към такъв тип костюми, които да са едновременно приятни и удобни;елегантни и функционални. Но това важи ли също така и за тоалета на бизнесмена? Не е ли вече прекалено да се изисква от хората на деловия свят да бъдат в крак с модата? Модниченето и модаджийството сами по себе си не са ли противопоказни на прагматичния и динамичен стил на живот на мениджъра?Нима успехът в бизнеса е зависим от парфюма и вратовръзката, шапката и ръкавиците, дължината на полата и ширината на панталоните?

      В отношението към същността и особеностите на облеклото на ръководители и предприемачи съществуват крайности, които обикновено са проява на невежество и културна ограниченост, но могат също така да изразяват фалшива претенциозност или пък странно неразбиране на нещата от живота.Някои, например, смятат, че е достатъчно мъжът или жената от мениджърския бранш да бъдат облечени чисто и спретнато, независимо от

цвета, кройката, съчетанията на дрехите им.Те профанират разбирането за деловата мода просто до елементарната хигиена на облеклото. Други пък пледират едва ли не за суперелегантност, за външност, изпипана според най-елитните изисквания на "от кутюр" - висшата и свръхскъпа мода.Те неоснователно хиперболизират характера и стойността на деловия тоалет и

не вникват в неговата мобилност и конкретна обусловеност.            Облеклото на бизнесмена не прави като цяло изключение от общите приципи за конструиране на човешката външност. И за него важат такива критерии, като  п р а к т и ч н о с т,  с ъ о б р а з е н о с т  с  и н д и в и д у а л н о с т т а (ръст, тегло, обеми, колористични дадености), със  с е з о н н и т е   и   г е о г р а ф с к и   условия и, разбира се,  с   д у х а  и  п о в е л и т е   н а   в р е м е т о (стил на живот, естетически вкус, определени характеристики на тъканта: цвят, кройка и силует на дрехата). Заедно с това са неизбежни и различията, и специфичните тънкости в модния избор и имидж на деловия човек. Те са продиктувани най-вече от обстоятелството,че професията му налага многобройни контакти (участия в срещи,преговори, конференциии, заседания, инструктажи, коктейли, приеми пр.). Тази функционална предопределеност като че ли ограничава възможностите за повече вари-анти в облеклото и, сякаш създава впечатление, че ръководители, търговци и посредници са ощетени в това отношение. По-внимателното вникване в психологията и дизайна на съвременната делова мода ще покаже, обаче,че тя също има своя чар,своите предимства,а също и - своята широта на въз- действие.

      Американският изследовател Джон Молой направил интересен експеримент, за да установи влияе ли цветът на горната дреха на мъжа в неговите делови контакти.Той се опитал лично да връчи един плик служебна поща на 25 директори на фирми, облечен в две различни по цвят палта - бежово и черно. В първия случай това му отнело само половин ден, а във втория  (когато бил с черно палто) - ден и половина. И макар, че авторът не анализира защо точно бежовият цвят е предпочетен пред черния, става ясно, че тук действат строго определени механизми на влияние (1). Джон Молой е автор на книгите "Облекло за успех", респ. на мъжа и на жената, които за кратко време са станали бестселъри в САЩ. (2) Макар че някои от неговите указания са поостарели от гледна точка на динамиката в цветовете, тъканите и обемните показатели на дрехите, и днес схващанията му будят интерес и могат да бъдат гъвкаво прилагани. На деловата жена той препоръчва да носи костюм с пола, тъй като по този начин тя публично заявява претенциите си за ръководния пост. Любопитно е неговото предупреждение тя да не носи на работа нищо, което подчертава женствеността й, привлекателността й, защото по този начин има опасност околните да не забележат качествата на ума. Според него, амбициозната жената не бива да позволява на модата да диктува дължината на полата й, а трябва да носи чорапи с цвета на тялото, обувки със среден ток и палто, което закрива роклята и полата. (3)

      Не са за пренебергване съветите на Молой и спрямо мъжките представители на деловите вкръгове.За да направят хубаво впечатление, те трябва да се обличат в едноцветни костюми (например - сив с бледо-синя риза и тъмночервена вратовръзка). Покупките следва да започват с взимането на костюм, а след това да продължат с набавянето на останалите

компоненти на мъжкото облекло.Противопоказно на успеха в бизнеса е носенето на крещящи, контрастни облекла, а също и на черни костюми с бели ризи (4). Както вече се убедихме през последните години, даже и в бизнесмодата за мъже настъпи разкрепостяване, така че някои от тези препоръки имат по-скоро историческа и етапна стойност, отколкото биха могли да служат за еталонни указания за оформянето на деловата външност.

      Не е типичен пример за костюм на деловитостта начинът, по който се обличат т.нар.   ю п и т а   - модерна субкултурна групировка в САЩ, Англия, Япония и другаде. Младите градски специалисти (това всъщност е разшифрованата абревиатура на ЮПИ-стила) претендират за елитарност и те наистина са забележителни с това, че за своята 30-35-годишна възраст регистрират главозамайващи финансови успехи. "Централна фигура е мъжът, облечен в едноредов костюм с три копчета, смятащ с джобния си калкулатор сметката от вечерята". (5) Юпитата са прекалено старателни в начина си на обличане: при тях всичко трябва да е "хай" - тоалети, коли, часовници и въобще- аксе- соари. Те се возят само в "Бе Ем Ве"-та и "Волво" -та, носят лачени обувки и жилетки със златен ланец, часовници "Ролекс" и диамантени игли за вратовръзки, а любимата им напитка е шампанското. Юпитата подчертават този натрапчив разкош и не крият стремежа си към него. Външният им вид е характеризиран от френската журналистка Анет Леви-Уилард така: "Това означава дрехи, ушити по поръчка, когато е възможно, и в противен случай - английска конфекция."Бърбъри" и "Рив Гош" за онези, които могат да си позволяват да купуват оттам." (6)

      Костюмът на деловитостта предполага усет и култура за избор на най-сполучливия външен вид.несъмнено той трябва да притежава качества, като елегантност, умерен авангардизъм, полифункционалност и съвременност. В духа на дизайнерските и стилистичните модни традиции най-близо до тези черти са моделите на такива фирми и къщи, като "Шанел","Ив Сен Лоран", "Уиндзър", "Мак Грегър", "Чърч", "Валентино". Кое ги отличава от останалите марки елитни облекла? Навярно разликата не е толкова внушителна, както се струва на някои, но все пак официалното бизнесменско облекло като че ли се придържа по-плътно към стила "неокласика", избягва прекалените фриволности и фалшиви ефекти; строгостта на силуета е продиктувана от идеята за серирозността на заниманието, а не от желанието да се избегне живостта и свежестта.

      Д о в е р и т е л н о с т т а e eдна от истинските цели, които преследва деловитата външност на бизнесмена и бизнесдамата. Техните облекла - акуратно конструирани костюми (а също и рокли, поли и джемпъри за жените),подходящи обувки, ризи (блузи за жените), вратовръзки и чорапи (аксесоари,  шалчета и чорапогащи за жените) следват изискването да бъдат

белези за откритост, добронамереност и - защо не - честност в сделките. Външност, която не събужда подозрение нито със своята прекалена изтънченост и маниерност, нито пък с отблъскващата неугледност и очебийна нескопосност - такава външност внушава и уважение, и готовност за диалог, и нагласа към делово общуване. Без да е върхът на елегантността, все пак "добре пипнатият" костюм на деловия човек говори сам по себе си за личността му, за нейната битова култура, за вниманието, което се отделя за поддържането на външността.

      Адаптиращото въздействие пък е друго постижение, което обещава културно изпълнения бизнесменски тоалет. Не са нужни специални аргументи, за да доказваме колко голямо е адаптиращото значение на този тип дреха, спомагащо за бързото и сигурно приобщаване на хората от света на бизнеса към техните колеги, партньори и сътрудници именно чрез външния вид. Чрез кода на дрехите и украшенията също се предава информация и се осигурява по-лесното привикване със среда,обстановка, хора, ситуации. Обратно. Необичайното за деловата среща облекло може да смути и разочарова събеседника. Редица специалисти отделят внимание и на нюансите в мениджърското облекло - по-тържествено и официално за контакти на високо равнище и по-обикновено и всекидневно - за срещи, в които неформалната комуникация доминира над парадността.

      Индивидуалността - ето кое е главното,когато става въпрос за определянето на облеклото на мениджъра.Тя се постига чрез търсенето и намирането на уникалност в материя и кройка, десен и фигурална оригиналност. Без да предявяваме върховни изисквания към тоалета на деловия човек като към първокласен манекен, все пак не може да не търсим неговия пиетет и достойнство за вършенето на дейността му, проектирани върху начина на оформяне на неговата външност. Не бива деловият мъж или пък предприемчивата жена да се обличат небрежно и демодирано, защото мнозина (и често пъти не без основание) ще си направят съответните изводи и за качеството на тяхната работа.

 

в/ Вратовръзката: исторически и съвременни ракурси

 

      Опитните дипломати твърдят, че по десена и силуета на вратовръзките ни политици и държавни мъже може да се предугади и поведението им по време на официални разговори и преговори. Действително ли тези строги или пък живописни атрибути са ветропоказателите за това накъде ще задуха вятърът на голямата политика? Не знаем дали това не е малко пресилено, но със сигурност ни е известно колко са старателни в този си избор всеки път Джордж Буш или Бил Клинтън, Франсоа Митеран или Лешек Балцерович, Михаил Горбачов или Борис Елцин и много още държавни мъже. Да не говорим пък за прословутата елегантност на Роналд Рейгън, който независимо от това дали е с папионка или пък с конвенционална вратовръзка радва окото с вида си на неостаряващ джентълмен.

      През своята близо четиривековна история мъжката вратовръзка трайно се намести в леглото на модата и кога насериозно, когато на шега, ставаше прицел на всеобщо внимание. С малък или голям възел, тясна или пък широка ( тип "слонско ухо"), под формата на небрежно и артистично вързан копринен шал или пък бляскави шнурчета, тя не беше просто допълнение към костюма, жабото, стандартния или пък екстравагантния тоалет. Тя се превърна в знак за актуалност, за индивидуалност на характера, за моментна нагласа или амплоа. Или както писа преди сто и осемдесет години Балзак в трактата си "Изкуството да се носи вратовръзка" - "Мъжът има такава цена, каквато е цената на вратовръзката му. Вратовръзката, това е самият той, чрез нея разкрива своята същност, чрез нея демонстрира своя дух."

      Но не е ли анахронично и днес да се вслушваме в Балзак - да носим вратовръзки, за да сме стойностни и официални? Ами ако станем за смях - особено в очите на новите генерации? Същите, които често пъти с ирония и присмехулство слагат вратовръзки на голо през лятото. Впрочем дори и супермодистите напоследък препоръчват носенето на костюми, пуловери, жилетки и ризи без вратовръзки. При това става дума и за строго официални костюми с ризи, известни с "батън даун" (долно закопчаване) на яките.Писатели и художници, артисти и спортисти в доста от случаите предпочитат меката кърпа, завита около врата с разкопчана яка - белег на духовна разкрепостеност и естетическа небрежност. Подмладяващият се напоследък Том Джоунс предпочита пред традиционната вратовръзка да сложи върху черната си лъскава риза медалион във вид на кръст и с това да подчертае юношеската си страстност и мъжкарство.

      Невен Въргоч от Белград е царят на съвременните вратовръзки. Негови изобретения са най-голямата (24 метра) и най-малката (19 милиметра) връзка; вратовръзките за слепи и далтонисти, за бърсане на пот, на очила... та даже и такива, които могат да ти изсвирят "хепи бъртдей ту ю!”. Нека да му се доверим: "Наистина аз смятам, че дрехите не правят човека, но до голяма степен показват какъв е той. А вратовръзката сигурно още повече говори за мъжа.Тя има много по-сериозно послание, отколкото може да изглежда. Ако един делови човек носи грозна вратовръзка, няма да изглеждат убедителни и фактите, с които ще се опитва да внуши на някого нещо". (7)

      Е, в такъв случай да носим ли вратовръзка или пък - както се и оказва - може да се мине метър? Никой не е в състояние да ни наложи стила, освен един вечен властник - времето. А то показва,че вратовръзките продължават да са на мода, макар и не за всички случаи и за всякакви дрехи. Освен ярките шалове и кърпи, които според италианския дизайнер Джани Версаче чудесно вървят на кадифените и копринените ризи, актуални са и шарените вратовръзки. Направени от мек индийски плат (пейзли), те са оправдана примамка за начинаещи бизнесмени и за мъже с изискан вкус. Лондонската "Сити кълекшън" ги предлага срещу 11-12 лири. У нас подобни сингапурски враторъзки могат да се купят и срещу 400-500 лева / тук е задължително прилагането на инфлационния индекс, защото не е изключено до излизането на тази книга цената им да се удвои или пък утрои!/. Много ли са, малко ли са - сами преценете. Но не забравяйте, че така определяте и своята стойност.

 

г/ Облеклото на модерния мениджър

 

      Тъй като времето ни налага модата на акуратността, перфекционизма, експедитивността - качества, които не само предопределят тоалета на бизнесмените, но и на свой ред са следствие на добре конструирания външен вид - съвсем логична е взаимовръзката мода - бизнес. Бизнесът - и вие ще се съгласите с това - е много компетентност, но и не по-малко театър; свръхрационални подходи, но и емоционални методи на "убеждаване"; желязна програмираност, но и ловка импровизация. Модата е днешната, а може би и вечната жрица на красотата, изисканият вкус и съвършенството на формите. Тя се подчинява единствено на човешката индивидуалност и на моментните обстоятелства. Какъв тогава следва да бъде тоалетът на деловия мъж?

      Ако се обърнем за съвет към някое реномирано "бизнес-скуул" /школа за подготовка на бизнесмени и мениджъри/ не е изключено да получим инструкция за обличане от рода на:

      - "Носете костюми от естествени тъкани, с тъмносив или тъмносин цвят;

      - Обличайте ризи,които са бели или в изискано нежносин цвят;

      - Никога не обувайте бели чорапи."

      Стратегията на тези указания подсказва потребността от придържане към строг и ненатрапчив, сдържан и спретнат външен вид. Изискване, което преследва постигането на такава външност, която да вдъхва доверие и увереност, да прави приятно впечатление и да не дразни с цветове или пък нетрадиционни кройки. Авторитетният английски вестник "Файненшъл таймс" препоръча пък на младите бизнесмени да носят костюми от 100 процента вълна в морскосиньо, черно или сиво и ризи, които са смес от памучни тъкани. (8)

      Строгост и пригледност в тоалета на деловия мъж е характеристика, която едва ли би следвало да се абсолютизира. Все пак строгост не означава демодираност; строг не значи непременно банален; още по-малко пък строг означава отблъскващ. Облеклото на модерния мениджър наистина е повече

семпло, отколкото крещящо и повече умерено, отколкото авангардно. Но това не изключва, а дори предполага индивидуализираност и известна артистичност (разбира се, твърде добре дозирана). Показателни са данните от направените проучвания за отношението на американските мениджъри към мъжката външност. Във връзка с прическите на представителите на силния пол, работещи в колектива, който управляват едва тридесет процента от анкетираните босове са против носенето на дълги коси (по данни на сп."U.S.News and World Report" - 1992 г.). За рисковете, които водят след себе си прекалените грижите по оформянето на външността пък свидетелстват думите на един президент на голяма национална компания, цитирани в книгата на Бари Айгън "Мисли като шефа си, за да се издигнеш в службата": "Съгласен съм, че добрият външен вид е важен. Но това момче изглеждаше толкова съвършено, че ме изплаши. Костюмът му беше съвършен. Прическата му беше съвършена. Ноктите на ръцете му бяха съвършени. Дори зъбите му бяха съвършени. Приличаше на пластмасова кукла, а на такава нямам доверие. Никой не е съвършен." ( 9 ).       Модерното двуредо сако с голям ревер, невталените панталони, копринените или памучни ризи и шарените вратовръзки като че ли изграждат костюма на днешния делови мъж. И ако към това прибавим елегантни обувки с шик инкрустации и едноцветни чорапи с монограм - сякаш ще завършим този портрет. Сякаш? Да, защото заслужава ли да изключваме от деловия тоалет елегантният пуловер, спортното яке, джинсите, дори маратонките? В редица случаи (през уикенда, по време на частни срещи, по-специални и комплицирани делови контакти ) даже следва да се избягва прекалено официалното облекло, което тогава може да бъде натрапчиво, да издава високомерие или просто да е непригодно за средата.

      Ако модното и прецизно конструирано облекло на мениджъра е задължително за деловата среща, конференцията или преговорите, то такъв тоалет става направо нежелан за производствени срещи, посещения в цеховете, импровизирани разговори с работници - монтьори, механици и пр. Директорите на два от заводите "Дженеръл Мотърс" обикаляли цеховете, облечени по коренно различен начин. Първият го правел рядко и винаги облечен в костюм с вратовръзка, а вторият значително по-често, притова с бейзболно кепе и с униформено яке на профсъюза на обединените автомобилостроители. Вторият завод бил образцовият и безупречният, а първият изглеждал като склад за вторични суровини. (10) Ето защо деловият мъж преди да реши как да се облече - спортно, неглиже или пък официално, трябва да си е отговорил на въпроса: “С кого и къде,защо и как ще се срещам, при какви условия ще се водят преговорите?” Вероятно такъв въпрос са си задали Джеймс Бейкър и Ричард Чейни, когато отиваха на срещи с американските войници в Персийската зона,облечени не като за коктейл - с фрак и папионка, а със защитни милитер-дрехи.

      И така, какво да направи деловият мъж, за да бъде модерен? Преди всичко следва да мисли за това, да следи модните линии и представителните бизнесменски облекла, които могат да се видят по илюстрациите на "Форчън", "Бизнес уик", "Файненшъл таймс", "Уолстрийт джърнъл" и други престижни бизнес-издания. Когато си купува костюм, няма да сбърка ако дублира панталоните. Вторият чифт ще влезе в употреба, когато първият вече е износен, а сакото още ще върши работа. Не забравяйте и за предвидливостта на прочутия германски вестникарски магнат Аксел Шпрингер, който си шиеше дрехи само на улица "Савил Роу" в Лондон. Но не ходеше постоянно там, а беше поръчал да отлеят копие от фигурата му, което постоянно да е на разположение на шивача. (11) Т.е. конфекцията също може да бъде индивидуализирана.

 

д/ Образът на съвременната делова жена

 

      Някои я наричат просто деловата, организираната жена. Други - за по-голяма тежест: бизнес уомън. А има и такива, които са явно антиеманциписти, тъй като предпочитат неблагозвучното и нелогично - бизнесменка. Но не етикетите са най-важното нещо. Коя е всъщност Тя - съвременната делова жена? Без отговора на този въпрос ще ни бъде трудно да помислим върху нейната въшност, костюмерия и излъчване.

      Тя продължава да си пробива път в обществото на деловите контакти без да се притеснява от когото и да било - най-малко пък - от бизнесмените! Оказва се, че по-нежната половинка на човечеството има редица респектиращи качества, които в сферата на бизнеса придобиват значението на добродетели. Жената е много по-устойчива от мъжа на неприятните вести, на стресовите ситуации, на рязката промяна в движението на курсове, акции и други ценни книжа. Нейно предимство често пъти може да бъде емоционалната обагреност на контактите, която тя съзнателно или несъзнателно придава и подсилва.

      Дали наистина деловата жена е по-склонна към етичност и толерантност в организационното си поведение? Не е ли пресилено да се твърди, че тя по-бързо и по-ефикасно намира път за изход от заплетен казус в сделките? Можем ли да се доверим на експертите по фирмена култура, които са категорични в твърдението, че жената обикновено е по-решителна и последователна в осъществяването на своите цели? Всички тези въпроси не са неоснователно зададени, но дори и оставени без еднозначни отговори, те са израз на едно реално положение в съвременния свят: Жената непрекъснато разкрива нови и нови страни от своята природа, от своя манталитет и дори - от своята програма, които доказват, че нейната предопределеност съвсем не се изчерпва с домакинските функции.

      Жената, която по принцип се възприема като по-бъбрива и вечно изкушаваща се да сподели тайните, които е научила, в бизнеса постъпва много по-различно. Често пъти тя демонстрира една по-твърда "конспиративност", една последователна дискретност както по отношение на преговорите, които води и обсъжданите оферти, така и за подробностите около собственото си финансово положение. Най-заможната французойка Лилиан Бетанкур (притежава около 1,7 милиарда долара) прави силно впечатление например със своето мълчание и с необикновената сдържаност, когато стане въпрос за парите й, за фирмата й, за деловите й операции. В такива случаи тя е безпределно откровена: "Пари? Богата? Това са грозни думи. Състояние е по-точно.Това става с късмет. Но ние не обичаме този вид реклама, ние, които имаме един от най-големите рекламни бюджети във Франция. Не, ние предпочитаме да стоим настрана" (12).

      Най-състоятелната германка Йохана Кванд (повече от 6 милиарда долара) също изповядва принципа на "тихото съществуване" и дискретността.Тя повтаря многократно своя девиз: "Не казвай нищо, избягвай сензациите". Впрочем Германия може да се похвали с доста внушително женско присъствие в ръководната сфера на икономическия живот. Нашата и чуждестранната преса твърдят, че всяко трето предприятие там е оглавявано от жени. Известни са още имената на такива дами-босове, познати в целия свят, като Жил Зандер, Беате Узе, Лизелоте фон Рантцау, Петра Ройм-Мюлинг и др. Може би те - взети заедно, или някоя от тях - отделно - са били и прототип на госпожа Гулденбург, която в познатия ни телевизионен сериал изгради безупречния имидж на модерната жена в бизнеса. Нейните маниери, балансирано поведение, овладяното съчетание на женственост, деловитост и естественост покориха зрителите.  Особено силно въздействие оказаха класическите й костюми, умерени в пропорционално отношение и същевременно много изискани, които играеха важна роля в срещите, осъществявани от нея.

      Въпреки че демократизирането на модата и либерализирането на мненията и оценките по отношение на дамското делово облекло са реална и задълбочаваща се тенденция, все още мнозина от ръководителите са срещу късите поли, носени от бизнес-дамите. Шестдесет и четири процента от запитаните шефове на фирми в САЩ са изразили несъгласие по отношение на мини-модата сред техните подчинени от женски пол (по данни на сп. "U.S.News and World Report"-1992 г.). Що се отнася до конкретни указания за облеклото и външния вид на жената, отдала се на организационни дейности, да насочим внимание към три мнения - Ести Лодер, световно известно име в козметичния бранш, Роберт Херберг, предприемач в областта на дамската кожена галантерия и Селия Тейлър, консултантка на големи лондонски магазини.

      Ести Лодер:

      - Преуспелите жени обикновено се придържат към класическия стил, но простотата и прекалената строгост в облеклото са две различни неща;

      - Правете така, че чрез външния си вид да внушавате самочувствие и самоувереност. Препоръчителни са роклите в дюс /едноцветни/ и костюмите в дълбоки тъмни тонове или в червено. Пастелните нюанси говорят за слабост и плахост;

      - За украшенията:не се кичете с повече от едно-две бижута (венчалният пръстен и часовникът са достатъчни) ;

      - По време на делови срещи неудобните обувки, тесните или прекалено късите поли не са за предпочитане. Те, заедно с прозрачните материи, могат да ви попречат да се съсредоточите, да разсеят околните и въобще да ви накарат да се чувствате неловко;

      - Избирайте качествени материи. Скъпите тъкани помагат за доизграждането на добра репутация и др. (13)

      Роберт Херберг: делови жени, носете само "борсови чанти" / плоски, с формата на папка и с "тежкарска" жълта дръжка от метал, сякаш е направена от злато /. Този тип чанта е както функционален, така и много престижен. (14)

      Селия Тейлър:

      - Носете опростени кройки,изчистени силуети, небиещи на очи детайли;

      - За препоръчване са костюми с пола-портфейл или с няколко дискретни плисета;

      - Прави впечатление, когато деловата жена е с вратовръзка, но завързана "по така" - артистично; обувките - с невисоки, средноголеми токове; чантите - от скъпа естествена кожа;

      - Цветовете е желателно да бъдат приглушени, но да не се забравя, че в дамския делови тоалет най-важното е формата и линията и т.н. (15)

 

 

                                                        Х Х Х

 

      Практичността - ето качеството,което е над всичко,когато става въпрос за облеклото и аксесоарите на енергичните мъже и жени, на всички онези, които са посветили времето си на добрата,на ефективната работа. В безброй справочници, наръчници и енциклопедии, статии и коментари, свързани с модела на деловото обличане се дават съвети от рода на:

      - Носете дрехи, които ще ви помагат, които няма да дразнят околните и няма да бъдат прекалено ексцентрични. За жените това означава - да не прекаляват с минимодата, с еротичния маниер на обличане, защото в такива случаи техните партньори - мъже ще обръщат повече внимание на прелестите им, а не на предложенията, офертите и деловите разговори;

      - Жената никога няма да сбърка, ако облече класическият тайор на Шанел - сако и пола,жакет и пола,сако и панталони. Така тя едновременно ще бъде и елегантна, и практична. Тази дреха ще й даде самочувствие не само по време на публичната изява (например на пресконференцията), но и в елитния ресторант, в дамския бизнес - клуб, в организационната среда по време на договаряния, преговори, събрания и пр.;

      - Мъжът ще бъде добре приет в деловите среди, ако се съсредоточи главно върху тъканите, от които е изработен неговият костюм (фини, висококачествени и с прецизно подбрани десени) и никога не забравя акцентиращата роля на вратовръзката. Кройката и силуетът също са важни, но при тях нещата са много либерализирани и индивидуализирани, за да се въвеждат абсолютизиращи канони.

      Общо е мнението на консултантите по въпроса за колористиката в деловото, в организационното облекло: "На пълните подхождат пастелни цветове, но не всички, а т.нар. топли. Например слонова кост. Хладните светли тонове - синкав, зеленикав - оптически уголемяват фигурата. За строго официални и тържествени случаи върви черният цвят. Кафявото е характерно за вълнените платове. Неговите шоколадови и кестенови оттенъ-

ци подхождат на светлата кожа...(16)

________

1. Вж."Костюм делового человека", "За рубежом",-35/1988, с.2.

2. Dress for success by John T.Molloy.New York, 1975; The Woman's dress for success by John T.Molloy. New York, 1975.

3. Вж. "Одежда для успеха", "ЭКО",-2/1981, с.189.

4. Пак там,-8/1983, с.187.

5. "Yuppies thumb their noses at name-calling". In:"The Japan times",July 18,1985.

6. Вж:"Newsweek",-25/1985, p.38.

7. "Вратовръзката - символ на сексуалност", сп. "Паралели", бр. 39-40/1991, с.11.

8."Time to hang up your jeans". In:"Financial times", 17 October 1990, p.7.

9. Цит. по: "Парите ще дойдат сами", в."Поглед", бр.15 от 15 април 1991, с.4.

10. Питърс,Т. и Уотърман, Р.- младши. Към съвършенство във фирменото управление/ Из опита на преуспяващите американски фирми /.С., 1988, с.360 - 361.

11. Гьомори, Е.Свръхбогатите. С, 1990, с. 174.

12. "Най-богатата жена във Франция", в."Ние жените",бр. 5 от 11 юли 1990