МОДАТА: ОТ НЕФЕРТИТИ ДО ТОПМОДЕЛИТЕ

Любомир Стойков

СЪДЪРЖАНИЕ

1. МОДАТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА КЛИО

Новото: добре забравеното старо
Облеклото в първобитното общество
Мода и цивилизация: Древен Египет, Асирия и Вавилония

Антична Гърция – прелест и хармония
Гордост и величие: Древният Рим
Византия: строгият разкош
Средновековният костюм
Багрите на Ренесанса
Епохата на барока и класицизма
Галантният век
ХІХ столетие: демократизация на модата
Българите през вековете – самобитност и чужди влияния
ХХ век: всевластната законодателка
Стилът на бъдещето

ІІ. РИТУАЛНОТО ОБЛЕКЛО

Магическо послание
Ревюто-спектакъл

Топмоделите днес
“Невъзпитаното дете” на “Шанел” (Инес дьо ла Фресанж)
“Шоколадовата екзотика” (Иман)
“Новата Бриджит Бардо” (Клаудия Шифер)
Манекенката със скандално зелените очи (Линда Еванджелиста)
Момичето с каучуковото лице (Кристи Търлингтън)
“Черната Мерилин Монро” (Наоми Кембъл)
Бенка за милиони (Синди Крофорд)
Вечният модел на “Ланком” (Изабела Роселини)
Постмодерният чар (Татяна Патитц)
БИБЛИОГРАФИЯ


София, 1994
© Любомир Стойков
Всички права запазени!

 

І.МОДАТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА КЛИО

Новото: добре забравено старо
Любомир Стойков

За историята на човечеството може да се съди по историята на облеклото. Нещо повече. Изключено е да се обхване историческото развитие на материалната и духовната култура, като се игнорира или подцени модата. Едва ли има нещо друго, което така вярно и прецизно да съхранява историческите промени, като облеклото на хората. Векове на мирен и плодотворен труд са се редували с времена на изтребителни войни и разрухи; години на икономически и културен разцвет се отстъпвали място на години на стопански и духовен упадък; епохи, в които човекът - с неговата физическа и духовна красота - е бил издиган на най- висок пиедестал, са били измествани от епохи, когато човекът е подлаган на жестоки ограничения и унижения, на смирение и богобоязливост. Постоянен спътник и свидетел на всичко това е бил начинът на обличане, разкрасяване и оформяне на външността.

С какво ще се обогатим, ако се опитаме да хвърлим бегъл поглед на модата с очите на Клио – музата на историята? Кое е най- характерното за развитието на модата през вековете? Защо днес специалистите са единодушни по въпроса за нейния спираловиден ход и коя е причината така властно да господствува афоризмът, че новото в модата- това е добре забравеното старо? …

Ние не можем да си представим развитието на облеклото и измененията в начините на оформяне на външността, откъснато от конкретните социални, икономически, политически, естетически, религиозни и др. условия.

Историческият екскурс на модата ще ни убеди, че начинът на обличане се предопределя от начина на живеене и, че облеклото и външността на хората са поставени в зависимост от икономическата, политическата, социалната и класовата ситуация, както и в съответствие с нравствените и естетическите идеали, с господството на едни или други възгледи и вкусове.
Ще бъде дълбоко погрешно, ако направим механична връзка между стопанско и културно състояние и характер на облеклото. Тази връзка е много по - сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Ето един пример. Днешното време, нашият двадесети век, на който е присъщо бурното разгръщане на научно-техническата революция и внедряване на научно-техническите постижения във всички области, както и неимоверното развитие на производителните сили, дават все по- голямо предпочитание на свободните, прости и непретенциозни дрехи – облекло за деловия, за енергичния, за спортния тип личност. Докато времето между шестнадесетия и осемнадесетия ( примерно взет ) век, когато в никакъв случай не можем да говорим за апогей на промишленото развитие, е известно с модния стил “барок” – с начина на обличане, забележителен със своята пищност и помпозност ( не случайно свързан с името на Луи ХIV, или още т. нар. Краля – слънце ).

Не бива също така да се преувеличава и значението на лидера, на водача, на монарха в историческия облик на модата. Вярно е, че в много общества диктатор на оформянето на външността е бил всъщност политическият диктатор, владетелят, царят. Но именно по съсловни съображения на привилегированите класи били предписани определен тип облекла, украшения, тъкани, докато същите били най- строго забранявани за носене от простолюдието, от плебеите. Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че редица велики личности са допринесли за ускоряването на демократизацията в модата, за скъсването с анахронизма и отживелиците в облеклото. Достатъчно е да припомним за ролята на големия френски художник Жак – Луи Давид, революционизирал облеклото по време на Великата френска буржоазна революция, за Петър I или Кемал Ататюрк с техните прогресивни реформи и укази за осъвременяване на дрехите на народите им.

Историята на модата ще ни покаже, че гениалният творец на облеклото са не само модните стилисти, но и народните маси; че съвършенството в изработката и украсата, изяществото и практичността на дрехите може да е и дело на народа. Логично най- прославени и знаменити моделиери и дизайнери, изчерпали заряда на творческото си въображение, се обръщат към чудната история на костюма и поемат живителните сокове на народното творчество. Оправдано съвременните хора, преситени от модни изненади и приумици, търсят възможност за тонизиране и обновление във външността чрез връщане назад – в миналото, което е мъдро със своето непреходно богатство и богато със своята непреходна мъдрост. Историята не е успяла да разреши вечните модни дилеми – между красиво и полезно, между семпло и предизвикателно, между конфекциозно и уникално облекло. Но именно историята на модата и костюма е показателна за това как трябва да се търсят пътищата за преодоляването на тези противоречия, как да се постига диалектическото единство между традицията и новаторството.

Облеклото в първобитното общество
Не е трудно да се отгатне защо е толкова оскъдна информацията и така анемични сведенията за начина на обличане на пещерните ни прадеди. Много хилядолетия, които ни делят от началото на човешката история – от времето на първобитно – общинния строй – затрудняват точния и прецизен опис на дрехите и външността на хората тогава. Затова и представите за първобитното облекло в някои отношения имат определено хипотетичен характер. Кога възниква дрехата на човека ( става дума за вида облекло на мислещия, на разумния, на мъдрия човек – т. нар. “хомо сапиенс” )? Може ли да търсим връзка между създаването на човешкото общество и произхода на “модата” ? Защо характерът на дрехите в древността е неотделим от характера на трудовата дейност, на оръдията на труда, на начина на живот? Какви са особеностите на мъжкия и женския “костюм” ? Може ли да се говори за символно и ритуално значение на облеклото и украшението в първобитния свят ? …

Началото на облеклото датира от времето на късния палеолит ( последната част на каменната епоха, съответствуваща на времето между 40 000 – 10 000 година пр. н. е. ) и неолита ( новия каменен век, втори период от каменната епоха, предшествуващ епохата на метала – 5 – 6 000 година пр. н. е. ). Руският учен Б. Ф. Поршнев в своята книга “ За началото на човешката история” отбелязва, че за човешко общество може да се говори през края на късния палеолит до прехода към неолита. Според нас началото на човешкото облекло е органически обвързано с началото на човешкото общество. За това има предостатъчно данни на археолози, историци, пътешественици.

Източниците, от които можем да черпим най – меродавни сведения за вида и особеностите на дрехите и украшенията в първобитното общество, са от една страна скалните рисунки и изображения, малките пластики ( статуетки и различни фигурки ), открити на различни места в Европа, Африка, Австралия и др. От друга страна, богат материал за анализ ни дават и откритите от научните експедиции при разкопки интересни предмети, служещи за обработка на кожа, на кости, на дърво и др. суровини, от които се изготвяло първобитното облекло. Има поне още един източник, който, макар и косвено, по аналогия дообогатява нашите представи за “модата” в най- ранния стадий на обществения живот на човечеството. Става дума за съществуващите в наше време групи хора, които живеят при племенна организация по най- първобитен начин.

Най – общо казано облеклото в първобитното общество е било непретенциозно, със съвсем опростена “кройка”, предназначено главно да предпазва тялото от студ или горещина, от външните влияния и да обслужва трудовата дейност на хората. В каменния век те са се занимавали предимно с лов и риболов. За направата на облеклото се използували обработена или необработена животинска кожа, дървения материал, в това число и кората на дърветата, животинските кости, перата на птиците, листата, тревите и пр. Преди човечеството да открие иглата и шева, частите на дрехите се закрепвали по между си с помощта на връзки или примитивни закопчалки. Съдейки по появата на костените игли, науката е на мнение, че първобитното “шивачество” е възникнало през времето на късния палеолит, а тъкането на дрехи – през неолита.

Споменахме вече за източниците на представите за древното облекло, каквито се например скалните и други изображения. Много ценни сведения дава фреската от скалната живопис в Когул ( Испания, провинция Лерида ), художествените произведения от Крит и Северна Африка, изобразеното сражение на банту с бушмени върху скала в Южна Африка, “Пейзаж с ловци” – скална живопис в Южна Африка “Бялата дама” – скална живопис в планината Брандберг, Южна Африка и др. Независимо, че в много от първобитните картини човешките фигури са силно схематизирани, лицата са им деиндивидуализирани, пък и твърде пестеливо са изобразени дрехите им, все пак от тяхното внимателно изучаване може да се получи що- годе реална представа за външния вид, за облеклото на първобитното човечество. Жените, които се занимавали със стопанството, готвели, шиели дрехи, събирали плодове, грижели се за домакинството, покривали долната част на тялото си с камбановидна пола, носели надбедреник, както между впрочем и надбедрената превръзка на мъжете. По думите на немската авторка Ерика Тил – горната част на женското облекло по това време изглежда още не е добила обичайния си вид. Мъжете носели пояс, колан и съдейки по скалните рисунки – къси или три четвърти панталони, които някои изследователи сравняват с познатия на всички голф. За връхно облекло те използвали кожи, които намятали като плащове.
В знаменития си труд “ Първобитната култура” английският учен Едуард Тейлър описва как туземците в Бразилия правят дрехите си. За тази цел те използват дървесната кора от така нареченото “дърво рубашка”. Режат ствола или голям клон дълъг 4 –5 фута и от него свалят кората във вид на тръба. След като я обработят – в смисъл да я разкиснат и направят по- мека, пробиват отворите за ръцете и я надяват през главата точно така, както се облича една съвременна рубашка. От по- къса тръба пък могат да си направят пола. Тейлър описва най- различни способи за правене на дрехи от дивите племена и първобитните народи и стига до извода, че: “При внимателно разглеждане на дрехите на различните народи ние ще открием, че голямата част от тях представляват видоизменение на няколко главни форми, от които всяка има своето предназначение в прикриването на нашето тяло.”

Украшенията, които са носели в първобитното общество ( зъби от мамонти и други животни, мидени черупки, верижки, висулки и пр.), били белег и за мъжество, и за ловно майсторство. Те също служели и за амулети в правенето на магии, в омилостивяването на природните сили.

Облеклото в първобитното общество, украшенията и въобще начините на оформянето на външността са носели отпечатъка на утилитаризма, на практичността и простотата, на житейската философия да се задоволяваш само с най- необходимото – все белези, които са същностни за зората на човешкия живот. Обществото тогава е било еднородно, не е имало класово разделение. Затова и дрехите, макар и примитивни, са били функционални, семпли и еднородни. Тяхното усложняване, художествено усъвършенствуване, тоталното подобряване ( или имитиране на подобряване ) на качествата им ще следва през вековете успоредно с технологичното усъвършенствуване.

Мода и цивилизация: древен Египет, Асирия и Вавилония

Както закономерно правим аналогия между Вавилон и чудната Вавилонска кула, или между асирийската царица Семирамида и нейните висящи градини във Вавилон и Мидия, така и в представите ни Древен Египет неизменно извиква асоциация с фараони и пирамиди, с мумии и богове . … разбира се – с прекрасния, изумителен по своята красота образ на Нефертити. Но също така неизменно като сравнение за непосилен, нечовешки труд е станал нарицателен изразът “египетски труд”. Защото в долината на река Нил преди хиляди години се срещат от една страна свирепата експлоатация на човек от човека, а от друга – създаването на високите образци на културата и изкуството, сред които са и дрехите, украшенията, ювелирните изделия.

Началото на социалното разслоение в древното общество бележи и началото на социалната диференциация в начина на обличане. Различни по стойност и оформление дрехи са носели фараони и аристокрация, градско и селско население, малоимотни и роби. Голямо значение за египетската “мода” има естетическият идеал, господствуващ между третото и първото хилядолетие преди нашето летоброене. Достигналите до днешно време статуи, релефни изображения, скулптурни фигури, рисунки ни дават възможност да се докоснем до този идеал, предписващ и изискващ издълженост на ръста, атлетичност на раменете, елегантност в талията и стройност на бедрата. Класически образ, ненадминат в своето съвършенство и красота е знаменитата Нефертити. Немският египтолог Георг Еберс в книгата си “Уарда” портретува съвършената египтянка: “В нейните жили нямаше нито капка чуждоземна кръв, за което свидетелствуваше смуглия оттенък на кожата й и топлата, свежа, равномерна руменина – на цвят нещо средно между златисто – жълто и кафяво – бронзово. За чистотата на кръвта говореше също така нейният прав нос, благородната форма на челото, гладките, но остри гарвановочерни коси и изящните ръце и нозе, украсени с гривни.”

Коя е Нефертити? Олицетворение на преходния тип женска красота или пък наистина безсмъртен символ на очарование и прекрасност? Свидетелствата на археолози, писатели и хронисти ни убеждават, че съпругата на Аменхотеп IV ( Ехнатон ) – египетски владетел, принадлежащ към ХVIII династия ( от 1555 до 1335 г. пр. н. е. ), наистина е била изумително хубава. Самото й име в превод означава “дошлата при нас красавица” и “красавицата, която идва от там”. Достатъчно е да се вгледаме за пореден път в изображението на бюста й, открит през 1912 година при археологически разкопки от Лудвиг Бохарт, за да усетим въздействието на това лице, което поразява със съвършенството на своите черти – устни, нос и брадичка. Една от най–красивите жени в цялата история на човечеството има драматична съдба. На седемнадесет години става царица, а на 37 умира. Животът й бил пренаситен с удоволствия и страдания, интриги и коварства. По ирония на съдбата фараонът – нейният съпруг, се оказва най – грозният мъж от всички египетски царе ( под влиянието на коварна болест той в края на краткия си живот деградирал физически ).

Облеклото в Древен Египет е просто, изчистено, но и привлекателно. Линиите му следват контурите на човешкото тяло. За това спомага и основният материал, от който се изработват тогава дрехите – ленът. През историческия преход от Старото египетско царство, Средното царство до Новото царство кройката на облеклото се усложнява, без обаче да изгубва своята строгост и хармоничност. Най–типична е женската дреха калазирис: парче плат, обвито около тялото и хванато за раменете чрез презрамки. Преобладава белият цвят поради удивителните горещини и символното му значение за чистота. Мъжкото облекло наподобява престилка, т. нар. схенти, която се пристяга в кръста с пояс, колан. Социалното обособяване се постига чрез качеството на изработка на тъканта, видовете украшения, по– шарените, гиздави украси ( специфични за простолюдието ) и по–сдържаните, по– строги силуети ( характерни за аристокрацията ). При прическите пък е обратното: по – пищните са на господствуващата класа, а по-семплите – на народа. За отбелязване е, че от старо египетско време датира носенето на перуки и изкуствени бради.

Бедните, както и имотните египтяни, обичали украшенията, бижутата и накитите и ги носели с удоволствие. Допълнителни сведения за облеклото и нравите на обикновените трудови хора, на земеделци и занаятчии дава френският египтолог Пиер Монте, който в книгата си за всекидневния живот на египтяните през времената на великите фараони пише: “. … Хората със скромни доходи обичали украшения и скъпоценности не по- малко от аристокрацията. Само че вместо злато те използували украшения от керамика и бронз. Професионалните певици и танцьорки носели прозрачни рокли също като на знатните дами. А често се появявали разголени и цялата им премяна се състояла от няколко украшения – колан, огърлица, гривни и обеци. Съвсем младите прислужници били разсъблечени, особено когато техният господар посрещал гости, и без стеснение излагали на показ своите гъвкави и ловки тела.”
Специално място в тоалета на египтяните заемали сандалите. Изработвали се от папирус и кожа, а при по- специални случаи – и от злато. В това колко високо били ценени те се убеждаваме от обстоятелството, че в по- ранните египетски времена сандалите се носели в ръце, а се обували едва, когато основното разстояние било изминавано на “босо”.

В древните Асирия и Вавилон, подобно на Египет, царял жесток деспотичен режим, поддържан със силна, добре въоръжена и обучена армия. Междуречието на реките Тигър и Ефрат е ням свидетел на създаването, възхода и отмирането на тези, съществували в продължение на стотици години, държави. Имената на столиците Ниневия и Вавилон, на владетелите – царе Ашурбанипал и Навуходоносор ни говорят за върхове в древната култура, за водени победоносни войни, за могъщество и непоклатимост, както и за изменчивата съдба на щастието и закономерността в редуването на подем и гибел. Мъжественост, тържество на мускулната сила, здравина – ето един от най- ценните естетически отлики във външността на асирийци и вавилонци. И облеклото, и прическите са подчинени на този светоглед. Основен тип облекло е канди – риза с ръкави, стигаща до коленете или до глезените и пристягана с пояс. Много са харесвани пурпурните цветове, както и жълтите, кафявите, оранжевите багри. Женската дреха и прическа наподобявала подчертано на мъжката и ако съществувала разлика – тя е нищожна. Съсловните разграничения обаче слагали тежко клеймо върху цвета, материята, начина на украса!
Голяма роля се отделя на ресните. Те служат и за разкрасяване, и за социално – длъжностно разпознаване ( както е например при военачалниците ). С пищност, сложност и многообразие на формите се отличават прическите и брадите. Със своето сложно усукване, преплитане, етажиране те внушават идеята за величие, властност, пък даже и на жестокост.

Макар и на такъв ранен етап от формирането на облеклото, в древното общество вече е налице и началото на неговата хибридизация. Особености на обличане от едно царство проникват и се възприемат от друго царство. Стилове на оформяне на външността, характерни за дадена страна, търпят влияние и видоизменение на другоземни стилове. Така е с въздействието, което в древността Асирия оказва на Египет, така е с взаимопроникването на формата на прическата и брадата от Асирия във Вавилония и обратно, така е с бояджийското умение, което асирийците заимствували от финикийците.

Антична Гърция – прелест и хармония
Нашите представи за живота и изкуството в Древна Гърция получават мощни импулси от асоциациите с безсмъртния Омир, с произведенията на Есхил, Софокъл и Еврипид, със скулптурите на Фидий и Поликлет. Поне две са основанията за възхищението, което и днес предизвиквата древногръцките произведения на изкуството, елинските идеали, които намират практическо потвърждение и в характера на облеклото. Тези основания са свободолюбието и хармоничността. Стремежът към свобода и хармония е обвързан и с политическото устройство на древногръцката държава – това интересно съжителство между робство и демокрация. Гърците – граждани на полиса ( града – държава ), са със силно развито обществено чувство, с подчертана активност в народните събрания, спортните тържества, военни действия.

Удоволствието, което изпитваме при досега с шедьоврите на елинското изкуство е голямо, но и трудно обяснимо. Всяко опростителство тук може да подведе. И все пак ако потърсим някои основни принципи на античния естетически идеал, сред тях безспорно ще бъдат: реализмът, простотата, изящната пропорционалност и култът към телесната красота. Да си спомним, че статуята на Афродита Книдска, направена от прочутия скулптор Праксител, има за първообраз красотата на известната хетера Фрина. Известен е епизодът с процеса срещу хетерата, заведен от ритора Евтий. Гневът му бил предизвикан от това, че тя му отказала ласките си. Защитникът на Фрина – юристът Хиперид, в кулминацията на речта си свалил дрехата на хетерата и пред смаяните пред голотата й зрители извикал: “Ще допуснат ли боговете да бъде усмъртена тази божествена красота? “ Фрина била оправдана.

Всичко казано дотук има отношение към начина на обличане в Древна Елада. А красотата на хармонията и прелестта на простотата намират своето чудно решение чрез изкуството на драперията, умението да се подреждат гънките, да се конструира тяхната игра и довежда до съвършенство пластиката им. Основно дрехите биват три типа: химатион, пеплос и хитон.
Химатионът е горната дреха и представлява парче вълнен правоъгълен плат, който се намята като вълнен плащ. Краищата му са живописно бродирани. По тях се слагат тежести, чрез които се регулира функционално и естетически дрехата. Както мъжете, така и жените носят химатион, че при последните той е по – пищно декориран, но за това пък е по – малък по размер. При лошо време плащът по лесно се приспособява за качулка и се премята през глава. Когато химатионът се закрепва на едното рамо, вече се нарича х л а м и д а. Пеплосът се изработва от вълнен плат и представлява правоъгълен къс. Това е връхна дреха, която се носи само от гъркините. На кръста се пристяга с шнур или лента и се закрепя на раменете с помощта на безопасна игла. Пеплосът е неизменен атрибут по време на панатенейската процесия; той е бил специално предназначен за древната статуя на богинята на древността и справедливата война Атина.

Основен тип облекло е хитонът, или още – туниката. По форма той наподобява ризата и е с различна дължина, както и с различен релеф – може да е гладък или драпиран. Изработва се от вълна или ленена материя и търпи влиянието на господстващия стил и естетическия идеал. Така например дорийският хитон се характеризира с по – строга и по – семпла форма, докато йнийската туника – съответно с изобилие от украшения, с интересни багри и голяма раздвиженост. Любопитно е, че най – древната тъкан, открита на територията на Гърция, представлява хитон, датиращ от преди близо 3000 години. Той принадлежал на елински войник, загинал в сражение на един от островите. Сега дрехата се съхранява в Атинския археологичен музей.

Независимо от демократичното устройство на Древна Елада, имотното състояние влияе отчетливо върху облеклото. Бедните граждани и малоимотните селяни се обличат по – грубовато и непретенциозно, а робите – според обичайте в отечеството им. Вкусът на някой, както е с философа Сократ, например, повелява да се обличат скромно и сдържано, а други пък – като пълководецът Алкивиат, стават пословични с маниакалния си стремеж към разкошно облекло и пищна външност.

Сред предпочитаните цветове на дрехите в Древна Гърция са белият, минзухарено – жълтият, пурпурният, маслинено – зеленият и др. Носят се дрехи не само от вълна и лен, но и от източна коприна. Както с опростените по кройка и привлекателни по изпълнение облекла, така и с типичните сандали и употребяваните с мяра изящни украшения, накити и бижута старите елини и днес будят в душите не вълнение и емоционално съпричастие със своята хармоничност, естественост и здрава любов към живота.

© Любомир Стойков
Всички права запазени!

 

ІІ. РИТУАЛНОТО ОБЛЕКЛО

Магическо послание

Любомир Стойков

Попадайки в шеметния водовъртеж или пък в строгата балансираност на ритуалното поведение, човек рядко се замисля за мястото си в системата от знаци, символи, фигурални образци. Многократно през своя живот той участвува и се включва в различни по характер и емоционален градус обреди, които в едни случаи успокояват, в други – възпламеняват, в трети – вдъхновяват хората, помагайки им да приемат ценни традиции, да преодолеят мъчителни моменти, да освободят душата си от тежестите на скръбта или пък да я възвисят и да я заредят с радост и велика наслада. Епизодична и незначителна ли е ролята на дрехата в церемониите? До колко може да се разглежда ритуалната мода и необходимо ли е това? Каква е семантиката и кодировката на облеклото в обредните процеси? Изкуствено или закономерно е диференцирането и противопоставянето на всекидневния и ритуалния костюм? Модернизирането и демократизирането на обичаите днес водели до драматизиране на всекидневния начин на обличане? ….
Народните обичаи, празниците, самата народна култура се създават, съхраняват и развиват чрез обредите и ритуалите, които уреждат начините за символната игра, за поведенческите роли в човешкия бит. Без да изчерпва ценностно традицията или да я припокрива изцяло, ритуала гарантира спазването на главните, външно изразени условия за раждането и предаването на магическото послание. Именно тук следва да търсим и облеклото, като органичен компонент от обреда и като поява на зверския манталитет, светоглед, духовна култура.

На много от важните и зачитани от народното съзнание дати от празничния народен фолклорен календар хората се обличат в нови дрехи, спретнато, чисто. Общият и глобален смисъл на този факт се свежда до потребността и от външно “пречистване”, и от необходимостта да се зачете и уважи още един светъл ден с надежда, покаяние или шеговито общуване. В някои случаи участниците в ритуала не се задоволяват само да облекат народни носии, но си служат и с допълнения – най- често със символично значение ( така например Росалийската неделя мъжете забождат на калпаците си билкови китки, с което прогонвали лошите магии ).

Големият английски учен Виктор Търър разглежда ритуала наред с всичко друго и като механизъм, приспособяващ новото в културата към традиционното и, облекчаващ този преход. Неговият поглед към структурата на ритуала от към символичната, ценностната, телическата и ролевата страна има много голямо значение при изясняването на обредните прояви на модата. Интересен е анализът му на маската като средство за промяна на общественото положение; като възможност – макар и временна, театрална – за постигане на анонимност и от тук за моментно превъплъщение, временно снемане на определена забрана, водещо до неописуемо удоволствие. Както пише в труда си “Символ и ритуал” В. Търнър, ритуалите се променят за промяна на статуса “възвишавайки ниското и унижавайки високото”, те отново утвърждават йерархическия принцип.
Облеклото като материализиран смисъл на различни актове от всекидневния и празничния живот на хората, е неразделен компонент от ритуалите, обичайте, тържествените или семплите церемонии. Изнамереният през 18 век фрак, днес изпълнява редица съществени функции както при определен тип професии ( с подчертано комуникативен характер и известна представителност ), каквито са на дипломата, диригента, церемониалмайстора, сервитьора и др. С цел да се напомня за величието на отминалите времена, за тържеството на духа, пиетата към знанието и мъдростта при връчването на Нобеловата награда в Стокхолмската концертна зала на филхармонията от лауреатите на голямото отличие и сега изисква да бъдат облечени във фракове. В случая тази ретромода спомага за подсилване на пищността и тежестта на церемонията, както и подчертаване на приемствеността в динамиката, традициите и новаторството на науката и културата.
В обредните процеси облеклото има определена семантика и кодово значение. Магията на материалното послание е част от магията на танца, поведението, речитатива или песента като елементи от обичая. Дрехата, чрез своята кройка, ансамбъл и цветове, дължина, разнообразие и фееричност или пък строгост и колористична монотонност, изразява емоционалното състояние на хората, извършващи обреда; подчертава и допълва характера на играта; според предназначението на ритуала – плаши, внушава ужас или пък позитивно вълнува човешката душа; успокоява окото и другите сетива или пък изопва нервите и отбягва чувствата. И ако за невежата, за лаика и дилетанта ритуалната носия в най- добрия случай може да представлява интерес от гледна точка на съприкосновението с нещо – малко познато, любопитно с пъстротата си и привличащо окото с необичайността си, то за посветения в символиката на обреда и за познаващия знаковия шифър на ритуалната дреха – вече става въпрос за голям смисъл и важна роля на всеки детайл, на всеки цветови нюанс; на всяка рисунка, или пък шарка, допълнение или украшение.

Празничният или скръбният моменти ( каквито са неизбежни при всички хора ) карат човек да се радва, да страда, да съпреживява веселост или горест, т. е. изопват неговите емоции и опъват фините нишки на душата му. “Участие в истинския житейски спектакъл вземат повече или по- малко всички атрибути на личностната външност – костюм, украшение, козметична украса, аксесоарни допълнения, прическа, а също така и пластичната организация на тялото ( стойка, походка, мимика, жестикулация, пространствени и фигурални състояния и пр. ). Но възможно ли е в такъв случай да се имитира радост или да се симулира тъга чрез подвеждащите знакови, а и – магически, свойства на дрехата и добавките към нея? Винаги ли са искрени людете в избора на ритуалния костюм? Не еднозначният отговор на тези въпроси едва ли ще изненада някого. Лицемери и спекуланти с нещастията на хората, двуличници и ловки мошеници често се възползват от ритуалния ефект на ситуационното облекло, подвеждат околните и търсят подмолно постигане на целите си и удовлетворяване на страстите си.Но това е отделна тема, която между впрочем твърде колоритно и точно е разработена в киното, художествената литература, пък и в други сфери на изкуството.
Твърде интересен е проблемът свързан с днешната тенденция и реабилитирането на много религиозни празници и обичаи, които в продължение на години бяха чествувани половинчато, осакатено или пък въобще бяха игнорирани от канонизираната идеология и абсолютизираната власт. В наше време на преход към демокрация от осъвременяване и реставриране се нуждаят не само традиционните български празници, традиции и обичаи, но и материалните културни ценности, овързани с тях към които принадлежат и външните белези за социална и индивидуална идентификация на човека – модата и знаците й.
Макар и по- отдалечени от конкретността на облеклото, жестовете и телесните знаци, талисманите и амулетите имат своето място в магическото послание на обреда в народната култура. Много от тях са осъвременени и заживяват “втори живот” в модерната култура и субкултура. Например знакът “рога с два пръста” ( кутре и показалец – изправени, а среден и безименен – свити ) в средновековното минало е служел за разгонване на вещици и зли духове, използвал се е против урочасване, а в наши време неотменен атрибут на хеивиметълната субкултура – неизменно присъствува сред тинейджърите по концерти на “Айрън Мейдън”, “Металика”, “Бон Джови” или пък “Дюран Дюран”

Ритуалното облекло може да се цени, съхранява и проецира във времето само ако се познава и отсява от всекидневните форми на модата. То е белег на сливането и противостоенето между материалната и духовната култура, между трайното и преходното в човешкия живот. Доказването на връзката между нравственото ускорение и духовното извисяване от една страна и същността и смисъла от обредната мода – от друга, е въпрос на вдълбочаване в примерите, традициите, обичаите из бита на различните народи в различните общества. Особено показателна е религиозната линия в ритуалното облекло. Тя обаче заслужава по- специално внимание. За сега ще се спрем в естетизирането на ритуалната мода в ревюто – спектакъла.

Ревюто – спектакъл

За да “проходи” и “прогледне” създадената нова дреха, изработеният костюм, новооткритият стил трудно могат да минат без дебютиращото публично представяне, без р е в ю т о. Под светкавиците на фоторепортерите, камерите и микрофоните на журналистите; пред възхитените или пък недоверчивите погледи на специалисти и случайни зяпачи манекенките дефилират, показвайки току що родената колекция. Шоуто привлича със своя блясък, с феерията и изяществото на рекламните форми; усещането е многообразно и многопосочно – от една страна сетивата са завладени от вълшебството на чудно скроените облекла, а от – вниманието е приковано към стройните и пластични тела на манекенките, които грациозно се разхождат по подиума, от трета – интересна е и самата публика, която спонтанно реагира на появата на поредния модел ……. Ревюто е онази странна смес от прагматични впечатления и хедонистични усещания, която радва окото, наелектризира въображението и хиперболизира представата за модата до степен, застрашаваща индивидуалното самочувствие, и пораждаща дори комплекс за малоценност.

Препоръката за даден тип дреха открай време е занимавала шивачите и моделиерите. Обвързана с чисто рекламния характер на облеклото ( а това означава също и информационен, новинарски, консултантски и т. н. ), дейността на модните агенти, импресариа, организатори, музикални оформители, осветители и пр.днес е изключително сложна, отговорна и напрегната. Тази дейност се цени все повече и повече, тъй като от нейната резултатност зависят усилията на огромно количество хора, ангажирали своя труд с определени идеи, нововъведения и изобретения. И ако преди столетия модната линия се е разпространявала чрез скици, рисунки, кукли – модели и пр. то от началото на нашия век се открива безспорно най- убедителния начин за показ на модата – ревюто. Неговата стойност непрекъснато се умножава успоредно с намирането на ефектни техники, аудио – и видео – способности, с непрестанното му театрализиране.

Ревюто преследва много цели, но една от най- важните е да вдъхне кураж на създателя на модната колекция, да вдигне шум около името му, да наложи новия имидж, да провокира общественото мнение. Ето защо и най- прословутите модни крале се отнасят твърде почтително към ревютата и уточняват до най- малки подробности мизансцена, музикалното и светлинно оформление, последователността на представяне, ритъма и пр.. Почти всички модисти прибягват до помощта на специалисти по ревютата, като едно от малките изключения Тиери Мюглер. Още преди десетина години големият професионалист беше известен с това, че сам твореше своите модни спектакли и изискваше за тях оригинален музикален фон. А един от най- младите и надеждни френски дизайнери – Кристиан Лакроа, до не отдавна предпочиташе да пуска своите манекени под съпровода на темпераментни и звучни цигански напеви. Интересно е да се вникне в мисленето на такъв специалист по музикалното озвучаване на ревютата, какъвто е Бари Ледерер ( между неговите клиенти различаваме имената на модните къщи “Диор”, “Живанши” и “Валентино” и др. ):
Музиката допринася за по- пълното възприемане на дрехите. След осветлението това е най- важното нещо. С помощта на музиката мога д а направя една дреха по привлекателна и раздвижена, по- драматична или по- скромна …
Модното ревю има успех тогава, когато редом с голямото удоволствие, доставено на публиката създава и чувството за нещо, което не е докрай завършено и приключено. Става дума за неутоления изцяло глад за естетическа наслада, за събудената жажда за красота и в същото време устрем към илюзията, която лесно може да премине в реалност, стига, разбира се, да се осмелим да закупим и облечем оказания костюм, рекламираното украшение, препоръчаното допълнение. Модното ревю ще разчита на сполука тогава, когато поднася дрехите с мяра и то така, че зрителите да не задържат погледи върху телесните прелести на манекенките повече от колкото е нормално и при това за сметка на вниманието, което следва да се отдели на самия силует, десен, кройка. За това и навярно много рядко по ревюта могат да се срещнат секс – бомби, супер- еротични звезди, жени, възбуждащи с фигурата си мъжката похотливост или пък мъже, събуждащи половата страст на жените в залата.

Всеки показ на модни колекции е съпроводен с много емоции, напрежение, но и не малко колорит. И мястото на действието съвсем не е само сценото, където”свещенодействат” манекените, изпълнявайки този важен ритуал. Живот кипи и в салона, сред зрителите, които са не по-бледо шоу от подиумното. Този странен хепънинг е съпътстван с изненади, импровизации, водевилни и скечови сцени. Понякога те са само фрагмент от спектакъла, а друг път – негови основни структури. Изключително ефектни са някои жестове, банализирани във всекидневния живот, които обаче на фона на елегантното стълпотворение придобиват нов облик и предизвикват неподозирани асоциации. Така веднъж на една от най-очарователните манекенки на Ив Сен Лоран от т.н. “типе” (екзотични шоколадови красавици) по време на ревю съвсем неочаквано ритна едно бижу от сцената към публиката, което предизвика оживление и смях и бе възприето по естествен начин.

Чудноватите емоции при модните покази са толкова пъстри, че понякога журналистите сравняват ревюто с ръгбито, а публиката, дошла да види последните модни образци – с тълпа запалянковци по футболните стадиони. Живопистно и точно обрисува атмосферата на една от седмиците на модното облекло в Париж Мариела Ригини, която в “Нувел обсерватьор” писа следното:”Странен спектакъл представя тази потяща се екстравагантно облечена тълпа, която се ръга с лакти на входа на вече претъпканите салони. Сякаш човек присъства на концерт на поп-група. И пак този танц във въздуха! Колективна истерия. Масов транс. Ругатни на седем езика. Дори размени на юмруци. Сирени на линейки. Някои правят опасни скокове. Други опитват щастието си през задните входове, промушват се през кухни и съблекални под слисаните погледи на персонала. Трети пък нещастно размахват картите си зад плътната стена на “нелегалните”. Тези последните са усъвършенствували специална техника, безпогрешна при такива случаи: блокиране на входа. Поканените неизменно се сблъскват с техните гърбове до момента, в който всички – и “легални”, и “нелегални” – се намират вътре.

Ревюто прераства в спектакъл, когато на мястото на обикновения показ идва сюжетното поднасяне на облеклото; когато вместо на еднообразното представяне на колекциите публиката става свидетел на добре разиграна интрига, тематична постановка и ситуационни модни варианти. Но за такъв спектакъл не са достатъчни само находчиви дизайнерски идеи, смели модистки решения и футуристичност в художествения занаят, а особено – умение за спектаклово поднасяне, усет за публиката, нагласа за “модно повествувание”. Повече от полезни в тези случаи са карнавалните и маскарадните елементи, познати и неизвестни похвати от класическия и модернистичния театър, прийоми от площадните изкуства, от рок- и поп- музиката. Остроумието и неочакваните реплики и сценични обрати изиграват ролята на неизбежната подправка, която разнообразява и придава пикантни оттенъци без обаче да разваля цялостното усещане от представлението. Не ще и съмнение, че хореографските решения, пластичните и фигурални композиции и смесването на техниките на въздействие имат свое място в ревю – спектакъла.

В нашенския моден свят през последните години отчетливо се проявяват тенденции за театрализиране на ревюто и за неговото обогатяване чрез синтеза с форми, заимствувани от други зрелищни изкуства. Същевременно в различни шоу – програми, видеоклипове, хепънингови представления все по- често се използват атрибути на модата, исторически ракурси в еволюцията на костюма и др.

Ревюто – спектакъл разкрива по определен начин сугестията на модната дреха, ритуалната кодировка на облеклото и не натрапчиво налага идеята за особената ценност на съвременната дреха и модното творчество. Мозайката от багри, фини движения, темпераментна или елейна музика, добре премерено осветление, и разбира се, подходяща обстановка – всичко това се слива в ритуала на движещата се красота и организира по приказен начин цялото пространство. Ревюто – спектакъл е единственият ритуал, в който модата естетически се самозадоволява, в който тя не се свени да признае своя нарцисизъм и открито афишира тази си самовлюбеност. А всъщност това най- красиво от всички начала, това феерично раждане ознаменува чрез ритуала преходността и смъртността на облеклото. И докато в традиционния театър всяка следваща постановка след премиерната се увеличават шансовете за нейното съзряване, то ревюто - спект–къл има далеч по- кратък живот и с всяко следващо представление все повече рискува да бъде освиркано от публиката или пък опровергано от времето.

Изкуството да създаваш е и изкуство да показваш. Но винаги ли творчеството на облеклото предхожда ревюто? Самото ревю, при – това театрализирано, не е ли също проява на творчество? ……

© Любомир Стойков
Всички права запазени!