Посветен на красотата
Костадинова, Н.
сп. “Дипломатически преглед”, бр. 6, 2004 г.
По особено тържествен и бляскав начин, сред много гости
от политическия, дипломатическия, културния и бизнес елит доц. д-р
Любомир Стойков отпразнува своя 50 - годишен юбилей.
Всепризнатият моден специалист посвещава голяма част от
времето си на активна преподавателска дейност. Той е хоноруван асистент
във Факултета по журналистика, преподавател по „Журналистика по културата“,
по „Фирмена култура и комуникация“ и „Връзки с обществеността“ в УНСС.
Доцент в УНСС (1996), доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ – Факултет по
журналистика и масова комуникация (1997), и доцент в Националната художествена
академия (2003). Доктор по филология от 1988 г. Преподава също „Култура
в средствата за масова информация“ и „Бизнескомуникация“ във Факултета
по журналистика и масова комуникация, както и „Теория на модата“ и „Съвременни
тенденции в модата“ в Националната художествена академия.
Автор е на над 10 книги и монографии, сред които: „Чаровната диктаторка.
Калейдоскоп на модата“, 1982; „Красотата на общуването“, С., 1984; „Човекът
отвън и отвътре“, С., 1990; „Модата: от Нефертити до топмоделите“, С.,
1994; „Българската реклама. Съвременни етюди“ (в съавт. с Георги Гроздев),
С., 1995; „Фирмена култура и комуникация“, С., 1995; „Калинография. Разговори
със Ставри Калинов“, С., 1998; „Световната мода – I част (Англия и Франция)“,
С., 2000; „Алманах на българската мода“ (1999, 2000, 2001, 2002, 2003);
„Световната мода – II част (САЩ)“, С., 2004.
Основните интереси и дейности на доц. Любомир Стойков са свързани с
теория на модата, модна журналистика и моден дизайн, културология и културна
антропология, реклама и рекламни стратегии. През 1993 г. заедно с Донка
Ганева създава в Париж Академията за мода, на която днес е зам.-председател
и председател на журналистическото жури за наградата „Златна игла“. Създател,
автор и водещ е на първото специализирано телевизионно предаване за мода
„Блясък“ по БНТ (1994) и автор и водещ на модното предаване „От игла
до конец“ по НТВ (1995–2003). Управител на консултантска къща „От игла
до конец“ (от 1997), специализирана в консултантски услуги на връзките
с обществеността и имиджмейкърството. Един от учредителите и член на
Управителния съвет на Асоциацията на имиджмейкърите в България „Имагинес“.
Член на Съюза на българските журналисти.
Доц. Стойков, на 11 май грандиозно тържество
отбеляза вашия 50-годишен юбилей в „Дом 2“ на резиденция „Бояна“.
В такъв момент човек неминуемо обръща поглед назад и се пита: „Постигнах
ли всичко, за което мечтаех?“ Каква е вашата равносметка и надскочихте
ли мечтите си?
Трудно е категорично да си отговориш на тези въпроси. Навярно и с другите хора
е така - от време на време ме заливат вълни на съмнение, на колебание за смисъла
на всичко, което съм направил. Питал съм се дали не е могло по друг начин да
се реализирам, какво съм губил, когато съм печелил, както и какво съм печелил,
когато съм губил...
Най-важното за мен е, че през тези години съм се стремил да работя честно,
всеотдайно и упорито, да постигна професионализъм в моите зони на осъществяване,
а относно резултатите – журналистика, телевизия, книги, филми, университетска
дейност и пр., другите са в правото да преценят доколко са били успешни.
Не съжалявам почти за нищо в досегашния си живот и ако мога да върна
времето назад, пак бих живял по този начин.
Поводът за вашия празник беше двоен – рожден
ден и представяне на най-новата ви книга „Световната мода. Втора
част: САЩ“. Тя е просто последната от многото ви книги, посветени
на Чаровната диктаторка. Разкажете за тях.
Наистина голяма част от книгите ми са посветени на модата и на модния дизайн.
Имам и трудове, които са по-малко известни, но на които също държа много – „Фирмена
култура и комуникация“ (за студентите ми в УНСС и СУ „Св. Климент Охридски“),
„Калинография“ (книгата ми за Ставри Калинов), книгата за рекламата, която написахме
заедно с Георги Гроздев, както и други книги за общуването и човешкото поведение.
Но най-сериозен дял заемат книгите ми за модата. Те имат смесен характер: изследователски,
теоретични и редом с това – популяризаторски и публицистични. Обикновено подтик
за написването им е бил личният ми интерес към красивото – в жените и дрехите,
в аксесоарите и прическите, както и състоянието и динамиката на световния моден
дизайн. Имах късмет и щастие да общувам с голяма част от най-прочутите и преуспели
дизайнери, топмодели и модни журналисти в Англия, Франция, САЩ, Канада... Това
ми даде самочувствие и кураж да започна да описвам панорамата на световната мода.
Белите петна (а те са страшно много) в историята и теорията на българската
мода също се оказаха едно предизвикателство за мен. Радвам се, че успях
преди няколко години да нахвърля първите щрихи върху стогодишната история
на българската мода и на българския моден печат. Естетическата, изкуствоведската
и културологичната ми подготовка бяха безценна основа за моите анализи,
коментари, интервюта върху модния живот у нас и по света.
Съпругата на американския посланик у нас – г-жа Кати Пардю, е автор на
предговора към литературния ви труд, посветен на американската мода. Тя
беше и почетен гост на вашия празник, поздрави ви с много мили думи. Какво
от нейната оценка най-много ви развълнува?
Използвам случая отново да благодаря на г-жа Кати Пардю за това, че откликна
на поканата ми да напише предговор и да представи на благотворителната
премиера новата ми книга „Световната мода. САЩ“. Държах много това да стори
гражданин на Америка, тъй като американците най-добре знаят какъв е техният
стил. Г-жа Пардю е изключително интелигентна, чаровна и елегантна дама.
Оценката, която тя ми дава и в предговора, и в интервютата по повод премиерата,
е твърде висока и аз не мога да я приема по друг начин, освен с вълнение
и признателност.
Вашия двоен празник почетоха известни личности от различни сфери на обществения
живот – дипломати, политици, държавници, бизнесмени, интелектуалци... Кариерата
ви е съпътствана с подобни срещи всеки ден. Кои личности най-силно са ви
впечатлили?
Вярно е, че съм се срещал и общувал с много световноизвестни личности –
от Пако Рабан, Пиер Карден и Юбер дьо Живанши през Емануел Унгаро, Алекзандър
Маккуин и Бетси Джонсън до Клаудия Кардинале, Анук Еме, Ивана Тръмп и Естер
Канядас. Всички тези срещи ме обогатиха неимоверно много, без обаче да
ме главозамайват.
Велика личност може да бъде и един абсолютно неизвестен човек, който носи
и раздава мъдрост, доброта и позитивна емоция. Бях 4–5 годишен, когато
нашият писател Чудомир в Казанлък ме научи да чета книги. Това не мога
да го забравя никога. Пътувайки като юноша на автостоп, или пък по-късно
с влакове, кораби или самолети, съм срещал и опознавал невероятно интересни
характери, научавал съм толкова неща... Би било грандоманско и снобско,
ако се огранича само до известните, до публичните личности днес. Навярно
най-много са ме обогатили и изградили моите родители, моите учители. Днес
най-силно ме зареждат моите студенти. Срещите ми с тях, лекциите и упражненията
в аудиториите ми дават безалтернативна наслада от усещането за новото,
за свежото и провокативно мислене, което единствено те притежават.
Българската мода като че ли винаги е вървяла по петите на западноевропейската
си посестрима, но разкрепостеното й развитие през последните петнайсетина
години даде силен тласък на родните ни таланти. У нас няма по-голям специалист
по мода от вас. Какво е вашето мнение за нивото и постиженията на родните
дизайнери и може ли нашата мода да се мери със световната?
Безкрайно много бих желал да кажа, че България е сред европейските и даже
световните лидери в създаването на облекла и формирането на стила, но истината
е по-друга. По ред обстоятелства все още сме доста назад и встрани от най-големите
постижения в тази сфера.
Заедно с това не може да отречем динамиката и подобряването на качеството
както в текстила, така и в модния дизайн. Редом с Евгения Живкова, Жана
Жекова, Виргиния Здравкова, Фани Пападопулу, Мария Недкова, Натали Генова,
Милка Александрова-Бучи, Мария Мичева, трябва да имаме предвид и стилисти,
които са прославили България зад граница като Веселин Йорданов, Ирина Симеонова,
Анета Генова, Емилиян Събев, Ливия Стоянова, Ясен Самуилов. Също така и
съвсем младите – още обучаващи се творци като Десислава Стойчева, Мария
Дойчинова, Станислав Петров, които изучават високото изкуство на модния
дизайн във Виена и Рим. (Последните трима са и стипендианти на консултантска
къща „От игла до конец“).
Дълбоко вярвам в новите генерации дизайнери, които не са обременени от
тоталитарното минало и не плащат данък „предразсъдък“ и „идеология“. Тяхно
е бъдещето. Те ще достигнат и световните върхове в модата. Но нека да не
забравяме, че освен човешки и творчески талант, са потребни стабилна и
модерна икономическа и технологична база, умел и ефикасен мениджмънт и
оригинални и резултатни връзки с обществеността, медийна политика и реклама.
Модата има и своето масово лице. Много хора, живеещи и работещи в чужбина,
дават висока оценка на българската конфекция и пазаруват оттук. Какво е
нивото на българските модни къщи и смятате ли, че имат перспективи за развитие
след влизането ни в Европейския съюз?
Европейският и световният пазар имат своите ценности и критерии по отношение
на облеклото и допълненията. За да отговорят на тях, 99% от модните ни
къщи трябва да се реорганизират и обновят. Потребни са сериозни бизнеспланове,
инвестиции, кредитна политика, яснота за т.нар. квоти и пр., за да достигнат
нивото и изискванията на модната индустрия и търговия в Европейския съюз.
Ако не настъпи тази промяна, повечето от модните ни къщи са обречени, тъй
като времето на „гаражните бутици“ ще отмине безвъзвратно.
Хубаво е, че секторът „текстил и облекло“ у нас бележи несъмнени успехи.
Производството на текстил и изделия от текстил през 2002 г. се е увеличило
със 109,7% спрямо 2001 г., а производството на облекло – в т.ч. и на кожено
– със 113%. В специален доклад на Асоциацията на дружествата от леката
промишленост до Европейската организация по текстил и облекло се изтъква,
че през 2002 г. в производството на сектора „текстил и облекло” са заети
155 934 души, което е с 14% повече от предходната година и представлява
най-голям дял (29%) от заетите в преработващата промишленост. Сред най-големите
инвеститори са група „Миролио“ – Италия (в текстила) и „Ролман“ – Германия
(в шивашката индустрия).
Вие сте един от учредителите на Академията за мода и председател на нейното
журналистическо жури, което връчва най-престижната награда в тази област
– „Златната игла“. Какво постигна досега академията и какви са перспективите
на развитието й?
Когато се говори за Академията за мода, задължително трябва да се посочва
поне още едно име – това на Донка Ганева, нашата председателка, с която
преди единадесет години решихме да създадем това сдружение, да връчваме
„Златна игла”, да поканим наши колеги – журналисти, както в състава на
академията, така и в журналистическото жури. Постигнахме много неща, но
най-важното е, че съумяхме да съхраним обективността на избора на най-добрите
модни творци, фотографи, гримьори, организатори на модни спектакли, експериментатори
и др. Удовлетворен съм, че „Златната игла“ е най-желаната и най-престижната
награда за моден дизайн у нас и че този приз наистина е полезен за нашите
създатели на мода. Окуражава ги.
Има ли рецепта за добрия вкус и правилния начин на обличане и свързани
ли са те непременно с много пари?
Трудно е да се даде универсална рецепта за добър вкус и стил на обличане,
защото индивидуалностите са различни. Но не можеш да бъдеш елегантен, ако
не постигнеш хармонията тъкмо между личността си и дрехата, която си избрал;
ако тази дреха не е удобна и красива; ако не е изработена от качествени
материи и ако не е нова (като форма и цвят) – ако не е в синхрон с духа
на времето. Нека да не забравяме думите на Оскар Уайлд от „Идеалният мъж“:
„Модерно е това, което сам носиш. Немодерното е каквото носят другите.“
Парите имат значение – както в останалите зони на всекидневния живот, но
те не са всичко. Няма по-смешна гледка от карикатурата на богаташ, облечен
кичозно и даже грозно тъкмо поради дефицит на добър вкус и стил.
Мислите ли, че имаме нужда от една обоснована, с риск да звучи пресилено,
бих казала научна модна критика?
С отделни изключения днес е хиперболично да се говори за професионална
модна критика. И по света на пръсти се броят имената на големите модни
критици. За да има нормална модна критика в нашата страна, трябва да има
нормален предмет и обект за нейната дейност, а именно – достатъчно интересни,
оригинални, иновативни модни творци и явления, които да бъдат повод за
сериозна интерпретация.
Грешката, която сега допускат почти всички модни журналисти, е, че остават
на нивото на повърхностното отразяване на модните събития (леки и кратки
репортажи, интервюта, бележки и от време на време – реплики). Липсват анализи
и коментари на проявите извън сферата на професионалния моден дизайн, публикации
за реалните феномени в модата – уличната, субкултурната, модата на татуировките,
на пиърсингите и др. За да бъдеш високопрофесионален моден критик, трябва
да имаш солидно естетическо, културологично и изкуствоведско образование,
да следиш редовно съответните източници; да имаш бърз рефлекс и усет както
за съвременността, така и за историчността.
Какви са впечатленията ви от младите хора на България?
Обичам ги, възхищавам им се и безрезервно ги подкрепям. Дори самият аз
като техен преподавател научавам много по време на лекции, упражнения
и изпити. Защото те са безалтернативни като духовна смелост, като душевна
искреност и като свежест и неподправеност на мисленето. Вярвам в тяхното
бъдеще и мисля, че обществото и държавата ни им дължат страшно много.
Дано в следващите години поне отчасти се „изплати“ този огромен дълг
към интелектуалния и емоционалния потенциал на България.
От сутрин до вечер сте заобиколен от красиви жени, но жената на живота
ви е само една. Съпругата и синът ви не ревнуват ли заради сравнително
малкото време, което остава за тях?
Радвам се на чудесно семейство. И съпругата, и синът ми са толерантни към
моята творческа и обществена заетост. Обичам ги безкрайно и много им благодаря,
защото тяхната помощ е неоценима. А времето, през което сме заедно, изживяваме
пълноценно, с емоции, игри, отдих, смях и смислено общуване.
В модата има много куртоазия, често е свързана с по-голяма доза снобизъм.
Как се съчетават ценностите на личността Любомир Стойков и на модния специалист?
Налага ли се да правите своите лични вътрешни компромиси, за да поддържате
равновесието?
Силно се надявам, че съм съхранил своята естественост и неподправеност.
Дали съм успял, трябва да попитате другите.
Много пъти съм казвал, че не съм моден маниак. Не се обличам екстравагантно
и гледам с доза снизхождение на снобизма и куртоазията. Най-опрощаващо
гледам на суетата, защото това е много човешко качество. Ако не си суетен,
означава, че в определена степен не си взискателен към себе си – към душевността,
външността, характера си.
Животът на популярните личности се гледа под лупа. Как се свиква с това
и в кои лични пространства не бихте допуснали никого?
Не съм мислил по това, дали съм популярен и дали ме наблюдават и не ме
вълнува толкова. Лично аз се стремя да оказвам положително влияние – да
формирам нагласа за красотата – за красивото поведение, за красивото общуване,
както и да правя добрини – благотворителни акции, търгове, дарения. А що
се отнася до личните пространства, смятам, че там освен най-близките няма
право да влиза никой друг. Не бих допуснал външен човек нито до своите
спомени, нито до своите страдания, нито до своите копнежи. Те са си мои
и не са за продан или пък за показ.
И понеже започнахме с един хубав юбилей и с една равносметка, просто няма
как да не завършим с въпроса: А сега накъде? Какви са плановете ви в личен,
творчески и професионален аспект и дали един живот е достатъчен?
Дори и да греша, дълбоко вярвам в това, че оттук нататък ще напиша най-зрелите
си книги и ще създам най-вълнуващите си филми. Мисля си, че първите петдесет
години бяха просто репетиция за следващите петдесет (или колкото ми даде
Господ). Зареден съм с много сериозни творчески и научни планове и най-хубавото
е, че вече знам как да ги осъществя с минимум грешки и неточности.
В професионален план възнамерявам да продължа да изследвам и обогатявам
знанието, свързано с науката за човека, за неговите душевни и поведенчески
страни, за субкултурата и модата, за публичността и теорията и практиката
на известността. Не крия, че съм амбициозен, но вече съм сложил юзди на
повечето си амбиции. Не в някакъв лош смисъл, а като културно укротяване
на стихийността в мен. За да успее, човек трябва умно да мениджира своите
амбиции. |