Посветен на красотата
Костадинова, Н.
сп. “Дипломатически преглед”, бр. 6, 2004 г.

По особено тържествен и бляскав начин, сред много гости от политическия, дипломатическия, културния и бизнес елит доц. д-р Любомир Стойков отпразнува своя 50 - годишен юбилей.

Всепризнатият моден специалист посвещава голяма част от времето си на активна преподавателска дейност. Той е хоноруван асистент във Факултета по журналистика, преподавател по „Журналистика по културата“, по „Фирмена култура и комуникация“ и „Връзки с обществеността“ в УНСС. Доцент в УНСС (1996), доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ – Факултет по журналистика и масова комуникация (1997), и доцент в Националната художествена академия (2003). Доктор по филология от 1988 г. Преподава също „Култура в средствата за масова информация“ и „Бизнескомуникация“ във Факултета по журналистика и масова комуникация, както и „Теория на модата“ и „Съвременни тенденции в модата“ в Националната художествена академия.

Автор е на над 10 книги и монографии, сред които: „Чаровната диктаторка. Калейдоскоп на модата“, 1982; „Красотата на общуването“, С., 1984; „Човекът отвън и отвътре“, С., 1990; „Модата: от Нефертити до топмоделите“, С., 1994; „Българската реклама. Съвременни етюди“ (в съавт. с Георги Гроздев), С., 1995; „Фирмена култура и комуникация“, С., 1995; „Калинография. Разговори със Ставри Калинов“, С., 1998; „Световната мода – I част (Англия и Франция)“, С., 2000; „Алманах на българската мода“ (1999, 2000, 2001, 2002, 2003); „Световната мода – II част (САЩ)“, С., 2004.

Основните интереси и дейности на доц. Любомир Стойков са свързани с теория на модата, модна журналистика и моден дизайн, културология и културна антропология, реклама и рекламни стратегии. През 1993 г. заедно с Донка Ганева създава в Париж Академията за мода, на която днес е зам.-председател и председател на журналистическото жури за наградата „Златна игла“. Създател, автор и водещ е на първото специализирано телевизионно предаване за мода „Блясък“ по БНТ (1994) и автор и водещ на модното предаване „От игла до конец“ по НТВ (1995–2003). Управител на консултантска къща „От игла до конец“ (от 1997), специализирана в консултантски услуги на връзките с обществеността и имиджмейкърството. Един от учредителите и член на Управителния съвет на Асоциацията на имиджмейкърите в България „Имагинес“. Член на Съюза на българските журналисти.

Доц. Стойков, на 11 май грандиозно тържество отбеляза вашия 50-годишен юбилей в „Дом 2“ на резиденция „Бояна“. В такъв момент човек неминуемо обръща поглед назад и се пита: „Постигнах ли всичко, за което мечтаех?“ Каква е вашата равносметка и надскочихте ли мечтите си?
Трудно е категорично да си отговориш на тези въпроси. Навярно и с другите хора е така - от време на време ме заливат вълни на съмнение, на колебание за смисъла на всичко, което съм направил. Питал съм се дали не е могло по друг начин да се реализирам, какво съм губил, когато съм печелил, както и какво съм печелил, когато съм губил...

Най-важното за мен е, че през тези години съм се стремил да работя честно, всеотдайно и упорито, да постигна професионализъм в моите зони на осъществяване, а относно резултатите – журналистика, телевизия, книги, филми, университетска дейност и пр., другите са в правото да преценят доколко са били успешни. Не съжалявам почти за нищо в досегашния си живот и ако мога да върна времето назад, пак бих живял по този начин.

Поводът за вашия празник беше двоен – рожден ден и представяне на най-новата ви книга „Световната мода. Втора част: САЩ“. Тя е просто последната от многото ви книги, посветени на Чаровната диктаторка. Разкажете за тях.
Наистина голяма част от книгите ми са посветени на модата и на модния дизайн. Имам и трудове, които са по-малко известни, но на които също държа много – „Фирмена култура и комуникация“ (за студентите ми в УНСС и СУ „Св. Климент Охридски“), „Калинография“ (книгата ми за Ставри Калинов), книгата за рекламата, която написахме заедно с Георги Гроздев, както и други книги за общуването и човешкото поведение. Но най-сериозен дял заемат книгите ми за модата. Те имат смесен характер: изследователски, теоретични и редом с това – популяризаторски и публицистични. Обикновено подтик за написването им е бил личният ми интерес към красивото – в жените и дрехите, в аксесоарите и прическите, както и състоянието и динамиката на световния моден дизайн. Имах късмет и щастие да общувам с голяма част от най-прочутите и преуспели дизайнери, топмодели и модни журналисти в Англия, Франция, САЩ, Канада... Това ми даде самочувствие и кураж да започна да описвам панорамата на световната мода.

Белите петна (а те са страшно много) в историята и теорията на българската мода също се оказаха едно предизвикателство за мен. Радвам се, че успях преди няколко години да нахвърля първите щрихи върху стогодишната история на българската мода и на българския моден печат. Естетическата, изкуствоведската и културологичната ми подготовка бяха безценна основа за моите анализи, коментари, интервюта върху модния живот у нас и по света.

Съпругата на американския посланик у нас – г-жа Кати Пардю, е автор на предговора към литературния ви труд, посветен на американската мода. Тя беше и почетен гост на вашия празник, поздрави ви с много мили думи. Какво от нейната оценка най-много ви развълнува?
Използвам случая отново да благодаря на г-жа Кати Пардю за това, че откликна на поканата ми да напише предговор и да представи на благотворителната премиера новата ми книга „Световната мода. САЩ“. Държах много това да стори гражданин на Америка, тъй като американците най-добре знаят какъв е техният стил. Г-жа Пардю е изключително интелигентна, чаровна и елегантна дама. Оценката, която тя ми дава и в предговора, и в интервютата по повод премиерата, е твърде висока и аз не мога да я приема по друг начин, освен с вълнение и признателност.

Вашия двоен празник почетоха известни личности от различни сфери на обществения живот – дипломати, политици, държавници, бизнесмени, интелектуалци... Кариерата ви е съпътствана с подобни срещи всеки ден. Кои личности най-силно са ви впечатлили?
Вярно е, че съм се срещал и общувал с много световноизвестни личности – от Пако Рабан, Пиер Карден и Юбер дьо Живанши през Емануел Унгаро, Алекзандър Маккуин и Бетси Джонсън до Клаудия Кардинале, Анук Еме, Ивана Тръмп и Естер Канядас. Всички тези срещи ме обогатиха неимоверно много, без обаче да ме главозамайват.

Велика личност може да бъде и един абсолютно неизвестен човек, който носи и раздава мъдрост, доброта и позитивна емоция. Бях 4–5 годишен, когато нашият писател Чудомир в Казанлък ме научи да чета книги. Това не мога да го забравя никога. Пътувайки като юноша на автостоп, или пък по-късно с влакове, кораби или самолети, съм срещал и опознавал невероятно интересни характери, научавал съм толкова неща... Би било грандоманско и снобско, ако се огранича само до известните, до публичните личности днес. Навярно най-много са ме обогатили и изградили моите родители, моите учители. Днес най-силно ме зареждат моите студенти. Срещите ми с тях, лекциите и упражненията в аудиториите ми дават безалтернативна наслада от усещането за новото, за свежото и провокативно мислене, което единствено те притежават.

Българската мода като че ли винаги е вървяла по петите на западноевропейската си посестрима, но разкрепостеното й развитие през последните петнайсетина години даде силен тласък на родните ни таланти. У нас няма по-голям специалист по мода от вас. Какво е вашето мнение за нивото и постиженията на родните дизайнери и може ли нашата мода да се мери със световната?
Безкрайно много бих желал да кажа, че България е сред европейските и даже световните лидери в създаването на облекла и формирането на стила, но истината е по-друга. По ред обстоятелства все още сме доста назад и встрани от най-големите постижения в тази сфера.

Заедно с това не може да отречем динамиката и подобряването на качеството както в текстила, така и в модния дизайн. Редом с Евгения Живкова, Жана Жекова, Виргиния Здравкова, Фани Пападопулу, Мария Недкова, Натали Генова, Милка Александрова-Бучи, Мария Мичева, трябва да имаме предвид и стилисти, които са прославили България зад граница като Веселин Йорданов, Ирина Симеонова, Анета Генова, Емилиян Събев, Ливия Стоянова, Ясен Самуилов. Също така и съвсем младите – още обучаващи се творци като Десислава Стойчева, Мария Дойчинова, Станислав Петров, които изучават високото изкуство на модния дизайн във Виена и Рим. (Последните трима са и стипендианти на консултантска къща „От игла до конец“).

Дълбоко вярвам в новите генерации дизайнери, които не са обременени от тоталитарното минало и не плащат данък „предразсъдък“ и „идеология“. Тяхно е бъдещето. Те ще достигнат и световните върхове в модата. Но нека да не забравяме, че освен човешки и творчески талант, са потребни стабилна и модерна икономическа и технологична база, умел и ефикасен мениджмънт и оригинални и резултатни връзки с обществеността, медийна политика и реклама.

Модата има и своето масово лице. Много хора, живеещи и работещи в чужбина, дават висока оценка на българската конфекция и пазаруват оттук. Какво е нивото на българските модни къщи и смятате ли, че имат перспективи за развитие след влизането ни в Европейския съюз?
Европейският и световният пазар имат своите ценности и критерии по отношение на облеклото и допълненията. За да отговорят на тях, 99% от модните ни къщи трябва да се реорганизират и обновят. Потребни са сериозни бизнеспланове, инвестиции, кредитна политика, яснота за т.нар. квоти и пр., за да достигнат нивото и изискванията на модната индустрия и търговия в Европейския съюз. Ако не настъпи тази промяна, повечето от модните ни къщи са обречени, тъй като времето на „гаражните бутици“ ще отмине безвъзвратно.

Хубаво е, че секторът „текстил и облекло“ у нас бележи несъмнени успехи. Производството на текстил и изделия от текстил през 2002 г. се е увеличило със 109,7% спрямо 2001 г., а производството на облекло – в т.ч. и на кожено – със 113%. В специален доклад на Асоциацията на дружествата от леката промишленост до Европейската организация по текстил и облекло се изтъква, че през 2002 г. в производството на сектора „текстил и облекло” са заети 155 934 души, което е с 14% повече от предходната година и представлява най-голям дял (29%) от заетите в преработващата промишленост. Сред най-големите инвеститори са група „Миролио“ – Италия (в текстила) и „Ролман“ – Германия (в шивашката индустрия).

Вие сте един от учредителите на Академията за мода и председател на нейното журналистическо жури, което връчва най-престижната награда в тази област – „Златната игла“. Какво постигна досега академията и какви са перспективите на развитието й?
Когато се говори за Академията за мода, задължително трябва да се посочва поне още едно име – това на Донка Ганева, нашата председателка, с която преди единадесет години решихме да създадем това сдружение, да връчваме „Златна игла”, да поканим наши колеги – журналисти, както в състава на академията, така и в журналистическото жури. Постигнахме много неща, но най-важното е, че съумяхме да съхраним обективността на избора на най-добрите модни творци, фотографи, гримьори, организатори на модни спектакли, експериментатори и др. Удовлетворен съм, че „Златната игла“ е най-желаната и най-престижната награда за моден дизайн у нас и че този приз наистина е полезен за нашите създатели на мода. Окуражава ги.

Има ли рецепта за добрия вкус и правилния начин на обличане и свързани ли са те непременно с много пари?
Трудно е да се даде универсална рецепта за добър вкус и стил на обличане, защото индивидуалностите са различни. Но не можеш да бъдеш елегантен, ако не постигнеш хармонията тъкмо между личността си и дрехата, която си избрал; ако тази дреха не е удобна и красива; ако не е изработена от качествени материи и ако не е нова (като форма и цвят) – ако не е в синхрон с духа на времето. Нека да не забравяме думите на Оскар Уайлд от „Идеалният мъж“: „Модерно е това, което сам носиш. Немодерното е каквото носят другите.“ Парите имат значение – както в останалите зони на всекидневния живот, но те не са всичко. Няма по-смешна гледка от карикатурата на богаташ, облечен кичозно и даже грозно тъкмо поради дефицит на добър вкус и стил.

Мислите ли, че имаме нужда от една обоснована, с риск да звучи пресилено, бих казала научна модна критика?
С отделни изключения днес е хиперболично да се говори за професионална модна критика. И по света на пръсти се броят имената на големите модни критици. За да има нормална модна критика в нашата страна, трябва да има нормален предмет и обект за нейната дейност, а именно – достатъчно интересни, оригинални, иновативни модни творци и явления, които да бъдат повод за сериозна интерпретация.

Грешката, която сега допускат почти всички модни журналисти, е, че остават на нивото на повърхностното отразяване на модните събития (леки и кратки репортажи, интервюта, бележки и от време на време – реплики). Липсват анализи и коментари на проявите извън сферата на професионалния моден дизайн, публикации за реалните феномени в модата – уличната, субкултурната, модата на татуировките, на пиърсингите и др. За да бъдеш високопрофесионален моден критик, трябва да имаш солидно естетическо, културологично и изкуствоведско образование, да следиш редовно съответните източници; да имаш бърз рефлекс и усет както за съвременността, така и за историчността.

Какви са впечатленията ви от младите хора на България?
Обичам ги, възхищавам им се и безрезервно ги подкрепям. Дори самият аз като техен преподавател научавам много по време на лекции, упражнения и изпити. Защото те са безалтернативни като духовна смелост, като душевна искреност и като свежест и неподправеност на мисленето. Вярвам в тяхното бъдеще и мисля, че обществото и държавата ни им дължат страшно много. Дано в следващите години поне отчасти се „изплати“ този огромен дълг към интелектуалния и емоционалния потенциал на България.

От сутрин до вечер сте заобиколен от красиви жени, но жената на живота ви е само една. Съпругата и синът ви не ревнуват ли заради сравнително малкото време, което остава за тях?
Радвам се на чудесно семейство. И съпругата, и синът ми са толерантни към моята творческа и обществена заетост. Обичам ги безкрайно и много им благодаря, защото тяхната помощ е неоценима. А времето, през което сме заедно, изживяваме пълноценно, с емоции, игри, отдих, смях и смислено общуване.

В модата има много куртоазия, често е свързана с по-голяма доза снобизъм. Как се съчетават ценностите на личността Любомир Стойков и на модния специалист? Налага ли се да правите своите лични вътрешни компромиси, за да поддържате равновесието?
Силно се надявам, че съм съхранил своята естественост и неподправеност. Дали съм успял, трябва да попитате другите.

Много пъти съм казвал, че не съм моден маниак. Не се обличам екстравагантно и гледам с доза снизхождение на снобизма и куртоазията. Най-опрощаващо гледам на суетата, защото това е много човешко качество. Ако не си суетен, означава, че в определена степен не си взискателен към себе си – към душевността, външността, характера си.

Животът на популярните личности се гледа под лупа. Как се свиква с това и в кои лични пространства не бихте допуснали никого?
Не съм мислил по това, дали съм популярен и дали ме наблюдават и не ме вълнува толкова. Лично аз се стремя да оказвам положително влияние – да формирам нагласа за красотата – за красивото поведение, за красивото общуване, както и да правя добрини – благотворителни акции, търгове, дарения. А що се отнася до личните пространства, смятам, че там освен най-близките няма право да влиза никой друг. Не бих допуснал външен човек нито до своите спомени, нито до своите страдания, нито до своите копнежи. Те са си мои и не са за продан или пък за показ.

И понеже започнахме с един хубав юбилей и с една равносметка, просто няма как да не завършим с въпроса: А сега накъде? Какви са плановете ви в личен, творчески и професионален аспект и дали един живот е достатъчен?
Дори и да греша, дълбоко вярвам в това, че оттук нататък ще напиша най-зрелите си книги и ще създам най-вълнуващите си филми. Мисля си, че първите петдесет години бяха просто репетиция за следващите петдесет (или колкото ми даде Господ). Зареден съм с много сериозни творчески и научни планове и най-хубавото е, че вече знам как да ги осъществя с минимум грешки и неточности.

В професионален план възнамерявам да продължа да изследвам и обогатявам знанието, свързано с науката за човека, за неговите душевни и поведенчески страни, за субкултурата и модата, за публичността и теорията и практиката на известността. Не крия, че съм амбициозен, но вече съм сложил юзди на повечето си амбиции. Не в някакъв лош смисъл, а като културно укротяване на стихийността в мен. За да успее, човек трябва умно да мениджира своите амбиции.