Да
обичаш професията си и тя да те обича
Любомир Стойков:
Модата е да бъдеш ти, но
не по еднакъв начин.
Вестник "Българска армия", 11.08.1999 г.
Доцент
доктор Любомир Стойков е роден на 11 май 1954 г. в Стара Загора в семейството
на военнослужащ. По-късно семейството живее в Казанлък, където четиригодишният
Любчо се научава да чете с помощта на известния писател Чудомир. През
1979 г. завършва журналистика с отличен успех в СУ "Св. Климент Охридски".
През 1993 г. му е присъдена научната степен "кандидат на филологическите
науки", впоследствие "доктор по филология". През януари 1993 г. в Париж
основава заедно с Донка Ганева и Румяна Григорова Българската академия
за мода, той е неин заместник-председател и председател на художествения
й съвет, както и на журито, присъждащо авторитетната награда "Златна игла"
за най-добри постижения в българския моден дизайн. В предаванията "Блясък"
по Канал 1 на БНТ, а после и в "От игла до конец" по Нова телевизия прави
поредица от интервюта и документални филми за светилата на световната
мода - дизайнери, манекени и пр.
Избран е за доцент в Университета за национално и световно стопанство
и във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Климент
Охридски". Член е на "Метрополитън мюзиъм" в Ню Йорк. Носител на национални
и международни награди.
-
Доктор Стойков вероятно лекува хората от лош вкус?
- Провокацията
я приемам като една алегория на моя стремеж да избистря формулата на красотата,
без обаче да налагам рецепти на хората. Просто според мене красотата преди
всичко е въпрос на либерализъм и на демокрация, останалото вече са норми,
пропорции. Ако става дума за предаването "От игла до конец", то има и
такава цел - да издига, да лансира стойностни, естетически, възвисени,
прекрасни творби на това, което се нарича мода.
-
Не е ли модата една униформа, която се мени всеки сезон и която има различни
цени за различните хора според доходите им?
- Бих
предложил малко по-различен ракурс към маниера на обличане, наричан още
мода. В естетическо-културно-антропологичния смисъл на тая дума човек
намира една възможност да обозначи себе си, така както той би желал да
го възприемат и както би се чувствал най-добре. В тоя смисъл не бих могъл
да кажа, че модата унифицира и униформира по някакъв начин хората. Един
от мистичните механизми на модата е, че в един момент кара хората групово
да започнат да носят сходни неща. В този момент, когато модата започва
масово да се възприема, тя умира. Тя вече става конфекция, става онова,
което е достъпно за всички. Аз лично за себе си бих предпочел по-елитарния
начин за обяснение на думата мода.
Един пример - няма по-силно нещо от индивидуалното. Да се опитаме да отговорим
на въпроса "Защо Яворов е пожелал да бъде погребан в четническите си дрехи?"
Или "Защо Ленин е пожелал да бъде погребан обвит в знамето на Парижката
комуна?" Или "Защо Висоцки е пожелал да бъде погребан в костюма си от
ролята на Хамлет в "Таганка"? Като отговорим на тези въпроси, ще отговорим
и на още един - кое прави модата уникална и къде е връзката между индивидуалното
и масово налаганото в облеклото. В крайна сметка човек иска и чрез дрехите,
чрез аксесоарите да заяви нещо свое, да се идентифицира. Винаги когато
започва, модата е чудата и смешна. Както е и много смешна, когато си отива.
Няма нищо по-желано от един демодиран човек - и то не толкова и не само
в облеклото, а още повече в мисленето, в поведението…
-
Нека се върнем години назад, когато в един момент Любомир Стойков е забелязал
или че е облечен много добре, или че е облечен достатъчно добре и тогава
именно е открил в себе си човека, който вече ще се занимава професионално
с мода.
- Благодаря
ти за въпроса. Истината е следната - мога да декларирам категорично, че
не съм моден маниак. За мен не е толкова важно как аз самият ще се обличам.
За мен по-скоро е любопитна модата като един театър на суетата. Или една
възможност даден музикант да афишира свои чувства, страсти и пристрастия…
Или едно момиче да покаже дали е по-романтично или по-агресивно сексуално,
дали по-невинно искаш да мине флиртът или по-бравурно…
При всички случаи интересът ми към модата дойде от интереса към жените.
Казвам го чистосърдечно, защото жената е възможност мъжът цял живот да
се утвърждава да се себедоказва… Или дори по някакъв начин да се изпробва
- говоря не само в сексуален аспект, а и в морален, в душевен, изцяло
в човешки... Но също така и да изпитва невероятна наслада от докосването
до тази красота, от нейното съзерцание. Бил съм на страхотни ревюта, където
от половин метър съм виждал Наоми Кембъл, Клаудия Шифър, Надя Ауерман,
по-новите топ модели като Естер Канадас и съм изпитвал същото и даже още
по-голямо удоволствие от съзерцанието на една прекрасна скулптура. Редом
с всичко друго знаеш, че пред теб е едно страстно, живо, прекрасно, трептящо,
многофлуидно момиче.
-
Известно е, че хубавият кон и под съдран чул се познава. Може ли обаче
под модния хубав чул да се скрият някои физически недостатъци?
- Има
немска поговорка, която гласи, че облеклото прави човека. Другата интерпретация
на тази поговорка е, че шивачът прави хората. Естествено е, че един майстор
дизайнер, познавайки чудесно конструкцията на дрехата и анатомията на
човешкото тяло, може въпреки малкото ти шкембе да те направи строен. Знае
се, че черното вталява, вертикалното рае удължава, бялото оптически разширява…
Днес обаче цари либерализъм в модата и можеш да видиш пълничка и ниска
жена с минижуп, без от това, че хората иронично я заглеждат, да й пука…
Тоталният диктат на модата така постепенно отпада. Например в редица световноизвестни
компании петъчният ден е приет за ден на неглижето. Всички идват в офиса
облечени със спортни панталони, маратонки и фланелки, в това число и самият
президент. Хората малко по малко отвоюват своя неформален избор и правото
да го прилагат даже към служебното облекло, с което те са задължени да
ходят на работа. Така вековната диктатура на модата постепенно се модифицира,
хората си отвоюват постепенно правото да се обличат, както намерят за
добре.
-
Има ли поговорка "Докторе, излекувай се сам". Дизайнерите обличат ли се
сами?
- Пиер
Каред открай време следва максимата "Обличай се според възрастта си!"
Но той също носи сака, чиито рамене са малко тип "пагода", това е още
от пътуването му в Китай. Той взе този стил от архитектурата и го пренесе
в дизайна на облеклото. Други като Пако Рабан, които следват една по-странна,
за някои екстравагантна, за други отшелническа схема на поведение и на
обличане, носят дрехи по подобие на френските горски работници, или казано
с една дума - дървари. В тъмни роби, които много напомнят монашеските.
Това идва да покаже аскетизма и нежеланието на Пако Рабан да сложи вратовръзка
например. Той смята, че човек, който носи вратовръзка, се заробва и става
зависим. Лойд Клайн пради време се обличаше от българския моделиер Боян
Александров, който по самолет му изпращаше новите костюми. Граф Живанши
винаги излизаше на ревюта облечен в бяла престилка като символ на това,
че дизайнерите са чираци в лоното на висшата мода. Нино Черути в края
на ревютата излиза облечен в жълт пуловер, защото като младеж на първото
си ревю е бил облечен така и тогава е пожънал огромен успех. Маккуин се
облича като скитник - татуиран по черепа… Някои от дизайнерите от по-новото
поколение използват площта по тялото си, в това число и кожата на главата,
за да изпращат допълнителни послания.
-
Имаш ли своя любима дреха?
- Аз
обичам да нося дрехи от български дизайнери… И световноизвестни дизайнери
са ме питали възхитени откъде имам дадена дреха, изработена у нас. Имам
и доста сериозна колекция вратовръзки от Живанши, от Черути… Сещам се,
че част от тях са номерирани и това издава едно по-особено отношение към
този мъжки аксесоар. Когато снимам филм за определен дизайнер, смятам,
че ми върви повече, ако съм с негова вратовръзка, с негов тоалет, с негов
дезодорант. Винаги когато мога, следвам този принцип.
-
Има ли световен дизайнер, който да използва нещо от българския фолклорен
костюм?
- Пиер
Каредн, когато дойде за пръв път в България през 1980 година, беше възхитен
от нашенските народни носии. Каза, че никъде не е виждал по света такава
красота, такава поезия на багрите. Но допълни разочарован, че навремето
сме създавали такива красиви неща, а сега (1980 г.) нашите жени са облечени
толкова безвкусно.
-
Как да обичаме модата така, че и тя да ни обича?
- Без
да е задължително човек да е на "ти" с модата, той все пак би трябвало
да се вглежда или по-точно да се стреми да усеща духа на новото. Ключовата
дума е "промяна". Човек не може да не се променя и това важи не само за
облеклото. Няма по-свещени ценности за цивилизацията и културата от разнообразието
и промяната. Без тях не можем да си представим живота. А модата е промяна.
Модата е да бъдеш ти, но не по еднакъв начин.
Въпросите
зададе Валентин Робов
|