Да обичаш професията си и тя да те обича
Любомир Стойков:
Модата е да бъдеш ти,
но не по еднакъв начин.
Вестник "Българска армия", 11.08.1999 г.

Доцент доктор Любомир Стойков е роден на 11 май 1954 г. в Стара Загора в семейството на военнослужащ. По-късно семейството живее в Казанлък, където четиригодишният Любчо се научава да чете с помощта на известния писател Чудомир. През 1979 г. завършва журналистика с отличен успех в СУ "Св. Климент Охридски".
През 1993 г. му е присъдена научната степен "кандидат на филологическите науки", впоследствие "доктор по филология". През януари 1993 г. в Париж основава заедно с Донка Ганева и Румяна Григорова Българската академия за мода, той е неин заместник-председател и председател на художествения й съвет, както и на журито, присъждащо авторитетната награда "Златна игла" за най-добри постижения в българския моден дизайн. В предаванията "Блясък" по Канал 1 на БНТ, а после и в "От игла до конец" по Нова телевизия прави поредица от интервюта и документални филми за светилата на световната мода - дизайнери, манекени и пр.
Избран е за доцент в Университета за национално и световно стопанство и във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Климент Охридски". Член е на "Метрополитън мюзиъм" в Ню Йорк. Носител на национални и международни награди.

- Доктор Стойков вероятно лекува хората от лош вкус?

- Провокацията я приемам като една алегория на моя стремеж да избистря формулата на красотата, без обаче да налагам рецепти на хората. Просто според мене красотата преди всичко е въпрос на либерализъм и на демокрация, останалото вече са норми, пропорции. Ако става дума за предаването "От игла до конец", то има и такава цел - да издига, да лансира стойностни, естетически, възвисени, прекрасни творби на това, което се нарича мода.

- Не е ли модата една униформа, която се мени всеки сезон и която има различни цени за различните хора според доходите им?

- Бих предложил малко по-различен ракурс към маниера на обличане, наричан още мода. В естетическо-културно-антропологичния смисъл на тая дума човек намира една възможност да обозначи себе си, така както той би желал да го възприемат и както би се чувствал най-добре. В тоя смисъл не бих могъл да кажа, че модата унифицира и униформира по някакъв начин хората. Един от мистичните механизми на модата е, че в един момент кара хората групово да започнат да носят сходни неща. В този момент, когато модата започва масово да се възприема, тя умира. Тя вече става конфекция, става онова, което е достъпно за всички. Аз лично за себе си бих предпочел по-елитарния начин за обяснение на думата мода.
Един пример - няма по-силно нещо от индивидуалното. Да се опитаме да отговорим на въпроса "Защо Яворов е пожелал да бъде погребан в четническите си дрехи?" Или "Защо Ленин е пожелал да бъде погребан обвит в знамето на Парижката комуна?" Или "Защо Висоцки е пожелал да бъде погребан в костюма си от ролята на Хамлет в "Таганка"? Като отговорим на тези въпроси, ще отговорим и на още един - кое прави модата уникална и къде е връзката между индивидуалното и масово налаганото в облеклото. В крайна сметка човек иска и чрез дрехите, чрез аксесоарите да заяви нещо свое, да се идентифицира. Винаги когато започва, модата е чудата и смешна. Както е и много смешна, когато си отива. Няма нищо по-желано от един демодиран човек - и то не толкова и не само в облеклото, а още повече в мисленето, в поведението…

- Нека се върнем години назад, когато в един момент Любомир Стойков е забелязал или че е облечен много добре, или че е облечен достатъчно добре и тогава именно е открил в себе си човека, който вече ще се занимава професионално с мода.

- Благодаря ти за въпроса. Истината е следната - мога да декларирам категорично, че не съм моден маниак. За мен не е толкова важно как аз самият ще се обличам. За мен по-скоро е любопитна модата като един театър на суетата. Или една възможност даден музикант да афишира свои чувства, страсти и пристрастия… Или едно момиче да покаже дали е по-романтично или по-агресивно сексуално, дали по-невинно искаш да мине флиртът или по-бравурно…
При всички случаи интересът ми към модата дойде от интереса към жените. Казвам го чистосърдечно, защото жената е възможност мъжът цял живот да се утвърждава да се себедоказва… Или дори по някакъв начин да се изпробва - говоря не само в сексуален аспект, а и в морален, в душевен, изцяло в човешки... Но също така и да изпитва невероятна наслада от докосването до тази красота, от нейното съзерцание. Бил съм на страхотни ревюта, където от половин метър съм виждал Наоми Кембъл, Клаудия Шифър, Надя Ауерман, по-новите топ модели като Естер Канадас и съм изпитвал същото и даже още по-голямо удоволствие от съзерцанието на една прекрасна скулптура. Редом с всичко друго знаеш, че пред теб е едно страстно, живо, прекрасно, трептящо, многофлуидно момиче.

- Известно е, че хубавият кон и под съдран чул се познава. Може ли обаче под модния хубав чул да се скрият някои физически недостатъци?

- Има немска поговорка, която гласи, че облеклото прави човека. Другата интерпретация на тази поговорка е, че шивачът прави хората. Естествено е, че един майстор дизайнер, познавайки чудесно конструкцията на дрехата и анатомията на човешкото тяло, може въпреки малкото ти шкембе да те направи строен. Знае се, че черното вталява, вертикалното рае удължава, бялото оптически разширява…
Днес обаче цари либерализъм в модата и можеш да видиш пълничка и ниска жена с минижуп, без от това, че хората иронично я заглеждат, да й пука…
Тоталният диктат на модата така постепенно отпада. Например в редица световноизвестни компании петъчният ден е приет за ден на неглижето. Всички идват в офиса облечени със спортни панталони, маратонки и фланелки, в това число и самият президент. Хората малко по малко отвоюват своя неформален избор и правото да го прилагат даже към служебното облекло, с което те са задължени да ходят на работа. Така вековната диктатура на модата постепенно се модифицира, хората си отвоюват постепенно правото да се обличат, както намерят за добре.

- Има ли поговорка "Докторе, излекувай се сам". Дизайнерите обличат ли се сами?

- Пиер Каред открай време следва максимата "Обличай се според възрастта си!" Но той също носи сака, чиито рамене са малко тип "пагода", това е още от пътуването му в Китай. Той взе този стил от архитектурата и го пренесе в дизайна на облеклото. Други като Пако Рабан, които следват една по-странна, за някои екстравагантна, за други отшелническа схема на поведение и на обличане, носят дрехи по подобие на френските горски работници, или казано с една дума - дървари. В тъмни роби, които много напомнят монашеските. Това идва да покаже аскетизма и нежеланието на Пако Рабан да сложи вратовръзка например. Той смята, че човек, който носи вратовръзка, се заробва и става зависим. Лойд Клайн пради време се обличаше от българския моделиер Боян Александров, който по самолет му изпращаше новите костюми. Граф Живанши винаги излизаше на ревюта облечен в бяла престилка като символ на това, че дизайнерите са чираци в лоното на висшата мода. Нино Черути в края на ревютата излиза облечен в жълт пуловер, защото като младеж на първото си ревю е бил облечен така и тогава е пожънал огромен успех. Маккуин се облича като скитник - татуиран по черепа… Някои от дизайнерите от по-новото поколение използват площта по тялото си, в това число и кожата на главата, за да изпращат допълнителни послания.

- Имаш ли своя любима дреха?

- Аз обичам да нося дрехи от български дизайнери… И световноизвестни дизайнери са ме питали възхитени откъде имам дадена дреха, изработена у нас. Имам и доста сериозна колекция вратовръзки от Живанши, от Черути… Сещам се, че част от тях са номерирани и това издава едно по-особено отношение към този мъжки аксесоар. Когато снимам филм за определен дизайнер, смятам, че ми върви повече, ако съм с негова вратовръзка, с негов тоалет, с негов дезодорант. Винаги когато мога, следвам този принцип.

- Има ли световен дизайнер, който да използва нещо от българския фолклорен костюм?

- Пиер Каредн, когато дойде за пръв път в България през 1980 година, беше възхитен от нашенските народни носии. Каза, че никъде не е виждал по света такава красота, такава поезия на багрите. Но допълни разочарован, че навремето сме създавали такива красиви неща, а сега (1980 г.) нашите жени са облечени толкова безвкусно.

- Как да обичаме модата така, че и тя да ни обича?

- Без да е задължително човек да е на "ти" с модата, той все пак би трябвало да се вглежда или по-точно да се стреми да усеща духа на новото. Ключовата дума е "промяна". Човек не може да не се променя и това важи не само за облеклото. Няма по-свещени ценности за цивилизацията и културата от разнообразието и промяната. Без тях не можем да си представим живота. А модата е промяна. Модата е да бъдеш ти, но не по еднакъв начин.

Въпросите зададе Валентин Робов